Западът като цяло и Съединените щати в частност от дълго време се изживяват като носители на абсолютната истина

Те са месиите от последния ден, казва Петър Волгин пред микрофона на БНР. Те раздават върховното правосъдие. Те казват как трябва и как не трябва да се живее. Те определят дали хората в дадена страна живеят правилно или неправилно. Ако Съединените щати в частност и Западът като цяло преценят, че управлението в някоя държава, в която и да било точка на земното кълбо, не става, те са убедени, че имат пълното право да го сменят. И тук всички средства са позволени – смяната може да стана с преврат, с интервенция отвън, с цветна революция. Всичко това в името на развитието на демокрацията, разбира се. И на борбата с „лошите“.

Преди двайсет години американците и съюзниците им влязоха в Афганистан под благовидния предлог да се справят веднъж завинаги със злите терористи – Ал Кайда и талибаните. И още един, още по-мил предлог за нахлуването имаше – да бъде установена демокрация и да се спазват правата на жените. Каква е равносметката 20 години по-късно? Талибаните не само не са унищожени, ами са по-силни от всякога, а за поникването на демокрацията в Афганистан могат да говорят само служители на международни неправителствени организации. Между другото, скоро след нахлуването в Афганистан Вашингтон на практика забрави тази държава и преориентира гнева си към Ирак. Тогавашният президент Джордж Буш - младши и хората му решиха, че именно Саддам Хюсеин е най-голямата заплаха за световното благоденствие и че ако не го унищожат, ще настъпи апокалипсис.

И наистина тогавашното управление на Ирак беше премахнато с помощта на т.нар. „Коалиция на желаещите“, в която и България взе дейно участие. Побързахме да се набутаме в онзи батак, за да не би господарите да ни заподозрат, че не сме достатъчно евроатлантически ориентирани. В крайна сметка в Ирак не бяха намерени оръжия за масово поразяване, каквото беше официалното оправдание за нахлуването. Ама така и така вече сме тук, казаха американците, да вземем поне една демокрация да ви изградим. В резултат на героичните им усилия обаче вместо демокрация се роди „Ислямска държава“, която извършваше чудовищни жестокости в Близкия изток, както и някои от най-кървавите терористични актове по целия свят. Ето така приключиха опитите на Запада като цяло и на Америка в частност да „ощастливят“ милиони мюсюлмани, като им внесат демокрация, плурализъм и мултикултурализъм. Добре поне, че в Сирия не можаха да извършат същото упражнение, защото ако и там на власт бяха дошли джихадистите, както обикновено става след всяка западна „демократична“ намеса, последиците за целия свят щяха да бъдат ужасяващи.

В момента най-много страдат жителите на Афганистан, т.е. тъкмо онези, на които Западът 20 години обещаваше каква чудна демократична държава ще им направи. А сега хората отчаяно се опитват да избягат от този демократичен рай, като са хващат за колесниците на излитащите самолети. Тези спиращи дъха кадри всъщност са много точна метафора на ставащото в тази част на света. Пристигат едни просветени и технологично свръхнапреднали западняци и обясняват на местното население колко зле е живяло досега и колко прекрасно ще живее оттук насетне. След пет, десет или двайсет години обаче обещаните прекрасноти не са се случили, а просветените и свръхнапреднали западняци се изтеглят за отрицателно време, оставяйки местните да се оправят, както намерят за добре.

Междувременно „лошите“, които Западът се е клел, че ще унищожи веднъж завинаги, са станали по-силно от всякога и вече се готвят да управляват. Тази тъжна афганистанска история би могла да послужи за добър урок на всички народи по целия свят. А урокът е, че не бива да се вярва на чуждоземните месии. Те идват не защото им пука за вас, а за да решат някой свой бизнес проблем. След което си тръгват. А тези, които най-силно са повярвали в чистите им намерения, сега висят по излитащите самолети.