Коментар на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно'' по БНР

Ако имаше състезание за най-верноподаническа държава, България със сигурност щеше да е начело. При това не само сега, а и много назад във времето. Преди 1944 г. сме послушен германски васал. До края на Студената война сме най-верният сателит на Съветския съюз. След тази дата сме класически американски протекторат. Ето само две събития от последно време, които потвърждават това схващане. Американски войници атакуваха цех за машини за олио в Пловдивско. Инцидентът беше пазен дълго в мълчание, а когато стана невъзможно да бъде крит повече, нашите институции започнаха смутено да си мачкат капите и да се чудят как хем да кажат нещо смислено, хем, опази Боже, да не обидят случайно американските приятели. Случка номер две – санкциите срещу български граждани по закона „Магнитски“, за които днес всички говорят, всички се радват и чинно благодарят на Големия брат, че е бил така добър да ни отърве от мафията и корупцията.

Честно казано, не разбирам защо е цялата тази радост. Ако трябва да сме пределно искрени и разбира се политически некоректни, ще обобщим ето така този случай. Отвъдокеанската метрополия определено е недоволна от своите хора в една конкретна колония, т.е. в България. Тези хора, които сега всички пустосват, станаха толкова могъщи основно благодарение на подкрепата на евроатлантическите ни братя. Нито Борисов щеше да управлява толкова дълго, нито Пеевски щеше да е такъв всесилен олигарх, нито Божков щеше да е бизнесмен, от когото всички се страхуват, ако я нямаше външната подкрепа. В един момент обаче явно тези момчета са прекалили. Започнали са да прибират повече и да се държат по-самоуверено, отколкото им е било позволено. И така стават антипатични както на местната аудитория, така и на чуждоземните си покровители. И покровителите решават да се отърват от тях. Извинете, къде е тук поводът за радост? Нали знаете, че на мястото на тези момчета ще бъдат инсталирани други, които докато покрадват, ще гледат Големия брат със същото обожание, с което го гледаха досегашните. Колкото и да се старая, не виждам тук нито тържество на демокрацията, нито отрязване на главата на мафията.

За колониалния характер на държавата ни бяха показателни и чисто физическите движения в пространството във вечерта, в който бяха обявени санкциите. Лидерът на най-голямата българска партия, тази, която управляваше България повече от 10 години, побърза да отиде в американското посолство. Натам се затича и неговият евентуален заместник, известен както с любовта си към различни партии, така и с непробиваемия си евроатлантизъм. А за да бъде верноподаническата картинка пълна, в главното посолство в нашата столица отиде и лидерът на „умнокрасивата“ десница. В същото време президентът на България прие един заместник-помощник секретар в американското финансово министерство, който благоволи да му разясни толкова дискутираните санкции. На мен все ми се струва, че българският президент трябва да се среща с други президенти, а не със заместник-помощник секретари. Ако чуждестранните чиновници се виждат, когато си поискат, с нашите президенти и премиери, това е най-сигурният знак, че сме колония, оперирана от всякакво усещане за значимост.

Не може да не сте забелязали, че в последно време върви ожесточена борба между основните български партии за приза „най-безспорен американофил“. Основното обвинение на ГЕРБ към служебното правителство и президента Радев е, че били руски агенти, че ги движела Москва и че искали да разрушат прекрасния евроатлантически свят, създаден в България от доскорошните управляващи. Противниците на ГЕРБ пък контрират с тезата, че както президентът, така и служебният премиер са натовски генерали и че евроатлантизмът е в кръвта им. Освен това атакуват Борисов с обвиненията, че е позволил „Турски поток“ да минава през България и че е допуснал мегашпионите Петров и Бащиров да тровят български граждани. Цялата тази препирня изглежда като извадена от произведение на абсурдистки автор, но най-тъжното е, че е напълно реална. И нещо по-лошо. Препирни като тази са най-доброто доказателство за васалния манталитет на основните политически фигури в страната ни. Главният спор не е за това какво трябва да се случва в България, за да бъде тя просперираща държава. Главният спор е за това кой да спечели титлата „най-отявлен русофоб“ и „първи американофил“. Политиците в държава, която държи на своята независимост, не се държат така. Така се държат политиците в колониите. А България беше, е, и за огромно съжаление, ще продължава да бъде перфектната колония.