Силна вяра в себе си, усмивка на лицето и здрави обувки са нужни на човек, за да измине толкова дълъг и опасен преход, какъвто е 3500-километровата Апалачка пътека в САЩ.

Това казва 32-годишният Петър Ванев от Русе, предава БТА. Младият мъж изминал разстоянието за 109 дни - от края на май до средата на септември тази година, и то с един чифт обувки. 

"Апалачката пътека е планински преход и преминава през 14 щата по източното крайбрежие на САЩ - началото е в Джорджия, а краят в Мейн", обяснява Ванев. По пътя младият мъж покорил 92 високи върха. 

"Това е едно от предизвикателствата - постоянното изкачване и слизане, теренът е много каменист, хлъзгав и с оголени корени. Въпреки това изминах прехода с един чифт обувки. Средностатистическите пътешественици ползват между четири и пет чифта обувки, но аз си поставих моя лична кауза и с упоритост успях да измина тези 3500 километра", обяснява Ванев, който е възпитаник на математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе.

Пътешественикът разказва, че атмосферните условия допълнително усложнявали прехода - влажността на въздуха през повечето време била между 80 и 90 процента. Валяло често, като влагата стигала и до 100 процента. През източните щати преминавали и тропически бури. 

"Предизвикателство за психиката е да вървиш четири - пет дни напълно подгизнал и без нито една суха дреха на гърба си. Физиката до някаква степен би издържала, но психически е трудно", казва Ванев. Монотонността било другото предизвикателство, с което той трябвало да се справи.

"В един момент пътеката се превръща в зелен тунел. Върви се само в гориста местност, което също влияе много на психиката", обяснява Ванев. Той поел по Апалачката пътека извън сезона - повечето пътешественици започвали прехода през март и април, но Ванев закъснял и поел по маршрута на 31 май. Така през първата половина от пътя бил предимно сам и рядко срещал хора. Тези, с които разговарял, пък го подвеждали неумишлено за препятствията, които можел да срещне в дадения щат. 

"Всеки изказваше своето мнение - казваха ми, че определен район е равен, а той се оказва със сериозни изкачвания. По едно време спрях да се вслушвам", казва Ванев. 

По думите му тропическите бури и урагани били голямо изпитание. "Например, в щата Пенсилвания бе обявено бедствено положение. Имах късмета да изляза навреме - преди да се изсипят дъждовете, от едно от градчетата, в които бях отседнал. Бурите затвориха за около седмица достъпа до пътеката за много от пътешествениците", разказва Ванев. 

По пътя имало и хубави моменти, а също и немалко красиви гледки. На такива младият мъж се любувал в Белите планини, намиращи се в щата Ню Хемпшир. Районът бил и един от най-трудните за преминаване - много стръмни изкачвания, влагата правела терена хлъзгав, трябвало да се бориш и с товара от 10-15 кг. в раницата на гърба, който те бутал надолу при слизане. "Там са едни от най-високите върхове.

Президентският Траверс е комбинация от няколко върха с изключителни пейзажи. Първенецът на Белите планини е връх Уошингтън, на който са отчетени и едни от най-силните ветрове през зимата със скорост 234 мили в час. Пътеката минава през самия връх, но когато бях там, почти нямаше вятър", казва Ванев. Той обяснява, че в този участък имало и осем хижи, които били единствените по протежението на цялата Апалачка пътека. Всичко останало било заслони - тристенни постройки с покрив. 

"Като пътешественици имаме възможност да си заработим нощувката и храната в нея. Броят на местата обаче е ограничен. Така преминаването през пътеката трябва да е добре планирано, за да стигнеш до хижата преди някой друг да те изпревари. В един момент се получава и леко състезание - кой ще стигне пръв, за да заеме свободното място за работа, с което да си подсигури безплатна храна и подслон", казва Ванев и допълва, че своеволното къмпингуване в района на Белите планини било забранено.

Русенецът обяснява, че близките и хората, които го подкрепяли в България, били тази сила, която го крепяла и бутала до следващата точка за почивка. "Моментите, в които исках да се откажа, бяха много. В северните щати ми бе трудно заради дъждовете, влагата и калта, през която трябваше да премина. Задаваш си и въпроса - "Какво правя тук". Точно тези моменти карат човек да оцени това, което има в обществото, в което живее. В днешно време приемаме за даденост, че си имаме всичко около нас. Когато отидеш там и разбереш, че са изчезнали удобствата и комфортът, се връщаш обратно с друг манталитет и начин на мислене. Трябва да се радваме на живота и на това, което ни заобикаля", казва Ванев. 

Пътешественикът обяснява, че Бентън МакКей бил "бащата" на Апалачката пътека и идеята за нея се родила през далечната 1921 г. от будното съзнание на този горски служител от щата Кънектикът. Отнело му четири години преди да събере достатъчна подкрепа, за да започне нейното изграждане, а 12 години по-късно я завършва - през 1937 година. Първото й преминаване било осъществено от Ърл Шейфър в същата година, обяснява историята на прехода Ванев. 

Основната цел на младия мъж е да покори т. нар.Тройна Корона на САЩ, която включва Тихоокеанският хребетен път, Апалачката пътека и Континенталният преход. 

"През миналата година преминах през Тихоокеанския хребетен път с дължина 4240 километра. През тази година покорих Апалачката пътека. Няма информация друг българин да е преминал тези два прехода. Остава ми през идната година да извървя и Континенталния преход с дължина 4960 километра. Само около 500 души са го преминавали", обяснява Ванев.

За първия си преход - Тихоокеанския хребетен път, русенецът е написал и книга със заглавие "Пътека през огън и лед". Тя предстои да бъде издадена в края на месеца.