Какво си мисли човек, като заслужи приза „Юрист на годината?“

Русенският адвокат Петър Николов знае това. Именно той получи десетата годишна награда на “Правен свят” и Международен правен център (ILAC). Отличен бе за успешния изход на делото на самотната майка Даниела Колева, която успя да върне трите си деца, след като осъди дирекция “Социално подпомагане” в Сливен.

Разговаряхме с него за правораздаването като професия, призвание и препитание, пише Труд.

– Адвокат Николов, трудна ли беше битката за децата на Даниела?

– Определено не беше лесна. След като не можахме да убедим социалните служби, че има всички правни основания децата да бъдат върнати на майка им, трябваше да убедим в правотата си две съдебни инстанции. Дирекция „Социално подпомагане“ отказа да прекрати мерките „настаняване в приемни семейства“ и ние ги атакувахме пред Районния съд в Сливен по Закона за закрила на детето. Там трябваше да докажем, че са се променили обстоятелствата, които са наложили вземането на тези мерки – липсата на дом и средства за препитание. Че Даниела има вече работа и общинско жилище, и с помощта на дарители се връща към нормалния живот, който е имала преди смъртта на съпруга си. Първоинстанционният съд отхвърли нашите претенции, но окръжният отмени решението му с мотива, че е взето на формални основания и не е съобразено с доказателствата по делото, както и с европейското законодателство според което най-важното е детето да живее при своя биологичен родител, когато той има желание за това. Бедността не е основание за отнемане не деца! Ангажимент на държавата, на общината и на обществото е да се подпомогнат материално затруднените им родители, за да се грижат за тях. И така, съгласно окончателното произнасяне на съда Даниела и децата й се събраха. След година и половина раздяла.

– Вие изглежда сте взел присърце съдбата на Даниела. Или взехте голям хонорар за делото? Тя, разбира се, е бедна, но я показаха по телевизията и се появиха дарители…

– Даниела нямаше възможност да ми осигури хонорар. А и никога с нея не сме коментирали, че трябва да ми плати. Законът за адвокатурата позволява на адвокатите да защитават безплатно материално затруднени граждани. Поех защитата й по молба на мои клиенти. Особено беше настоятелен известният Петър Низамов – Перата, който води няколко дела срещу медии във връзка с бежанците и „свинските опашки“ и аз го представлявам по тях. Той има една благотворителна организация за защита на гражданите с правни средства. Гледал е по телевизията репортажа за Даниела и децата й, отишъл е при нея, направил й е доста дарения и е организирал доброволци да й помогнат, така че да си създаде дом с условия за децата. Като част от тази благотворителна кампания, Низамов ме помоли да представлявам самотната майка пред съда. Аз бях резервиран отначало. Нямам навик да се самопредлагам. Обикновено хората се свързват с мен и молят за подкрепа. Знам, че непоисканото добро понякога може да обърка нечий живот. Но този път се срещнах с Даниела и тя ме упълномощи да я представлявам. Спечели доверието ми. Нормална жена, изпаднала в беда по стечение на обстоятелствата. Починал мъжът й, а родителите му я изгонили. Останала с децата без покрив. Обърнала се за помощ към социалните служби и така се случило всичко останало, което с моя помощ получи добър край. Хонорарът, който ми присъди съдът за това и който държавата и социалните служби трябва да ми изплатят, е в размер на една минимална работна заплата. За повече от година работа.

– Това, разбира се е нищожно възнаграждение за един успял адвокат. 

– Не знам дали ще мога с него да си платя разходите за пътни и хотели, които направих във връзка с този процес. Но слава Богу, имам добра кантора и доходи, които ми позволяват да помагам на бедни хора. Имам още 2-3 дела със самотни майки, които водя про боно, защото смятам, че юристите с възможности би трябвало да имат и благотворителна дейност. Но го правя за популярност, но тъй като проблемът с отнемането на децата е много наболял, не за първи път получавам номинация за награди заради такива дела. Аз представлявам и най-голямата неправителствена организация, която се бори за разкриване на тайната на осиновяването. Водил съм много интересни дела, привлекли вниманието на много хора. И се почуствах странно, когато ми звънна една журналистка от националното радио и ми зададе въпроса „ама как така един никому неизвестен адвокат от провинцията печели „Юрист на годината“?

– Какво й отговорихте вие? 

– Бях твърде изморен, за да й обясня добре, че ако на нея съм й неизвестен, на много други хора съм известен. Разпознах тенденциозност във въпроса й. Защото е достатъчно да напише името ми в Гугъл, за да се запознае с делата, които съм водил. Имам доста известни клиенти, включително ваши колеги, тв водещи, участници в реалити формати, като „Островът на изкушенията“ и прочие. Много хора търсят помощта ми. Осъждал съм и банки, така че съм присъствал в медиите и с това, а и с редица благотворителни дела. И смея да кажа, че наградата ми не е случайна. И не е само заради едно дело.

– Огорчен сте от въпроса на колежката ми, виждам. Но пък имате забележителен брой поздравления във фейсбук.

– Имам много приятели във фейсбук. Споделих с тях, веднага след като министърът на правосъдието ми връчи наградата, как с брат ми като малки лежахме в тъмната детска стая и си говорехме, че умът е единственият капитал, който имаме за бъдещето си…Но това не е толкова важно. Да ви кажа ли още няколко думи по темата за децата и социалните служби?

– Да? 

– По мои наблюдения тази помощ е по-скоро формална, отколкото ефективна. Законът предвижда различни мерки за закрила на децата, но част от тях остават на хартия. Например насочването на безработните родители към работодатели, осигуряване на жилища и др., които са неизпълними по различни причини. Приемните семейства се смятат за панацея. Обаче не са. Има порочни практики в тях. Доста деца се задържат прекалено дълго там, търсят се поводи да не бъдат върнати в семейната среда. Приемното родителство е източник на финансови средства често се прави се прави тяхно име, а не „в най-добрия интерес на детето“, както указва европейското законодателство. Чувал съм за нерегламентирани отношения между приемни родители и социални работници, чрез които първите се сдобиват с препитание, а вторите с добавки към заплатите си. Друг проблем са делата за домашно насилие – измислено или преувеличено не без помощта на мои колеги, които са предпоставка за настаняването на децата в т.нар. центрове. Освен това, като се пращат деца в други семейства, се разделят братя и сестри. Така се раняват детски души. И социалната помощ става като в оная страшна приказка за Торбалан, който взима детето от дома му.

– Преди да станете адвокат, вие сте бил полицай и контраразузнавач. Защо предпочетохте да защитавате всякакви хора, вместо да гоните лошите? 

– Работата в правоохранителните органи е много тежка. Тя е в най-тежката категория труд, при миньорите. Извършва се в йерархична система, където се изпълняват заповеди и се спазват военни порядки. Изисква познание на многобройни и често променящи се закони. Натовареността е голяма, на разположение си 24 часа. Под обществено наблюдение си, което предполага отговорност и постоянно сериозно поведение. При това, ако решиш да прилагаш закона справедливо и непременно, ще удариш на камък в самата система.Тя е зависима от изпълнителната власт, така че който е на власт много трудно може да бъде разследван. Разследванията са обикновено срещу фирми и лица от предишни правителства. Но и те трудно вървят, защото има една сериозна обвързаност на отделните нива или другояче казано – предателите са навсякъде. Много хора си карат службата, като не желаят да работят, за да не си създават неприятности. По-лесно е да напишеш донос срещу колега, отколкото докладна за конфликтна ситуация. Аз стигнах до чин капитан в службите. И смея да твърдя, че с колегите ми постигнахме много добри резултати, като разследвахме стопански престъпления в министерството на отбраната. Делата завършиха с осъдителни присъди за сериозни длъжностни присвоявания. Но бе изключително трудно да се преборим, за да докажем своята теза, че има извършено престъпление. Имаше хора, които се стараеха всячески нашето разследване да бъде осуетено. Естествено е при това положение да се замисли човек дали си струва да жертва живота и здравето си, за да удря с главата си в стена.

– Не е рядкост уволнени или доброзорно напуснали разследващи да минат на страната на защитата в процеса. Но вие, ако правилно ви разбирам, сте си тръгнал от службите в хода на успешна кариера? 

– Аз не минах в адвокатската професия като на някакъв спасителен остров. Направих го като на продължение на моята предишна работа с надграждане. Доволен съм, че служих на държавата и натрупах опит в службите. Но в един момент реших, че моят потенциал е по-голям от този, който мога да развия в държавните органи, защото там решенията се вземат от други. Исках да се докажа като професионалист и реших да не хабя енергия да съпротива на системата, а да работя самостоятелно в полза на хората.Трудно е да се бориш с Октопода.

– Гледахте ли по телевизията ареста на кметицата Иванчева? 

– Да.

– И вие ли, като повечето адвокати, сте възмутен, че тя беше държана с часове с белезници пред камерите? 

– Аз по-скоро се възмутих от това, че имаше представител на задържащите органи, който се опита да запуши устата на Иванчева, когато тя говореше с хора от медиите. Това е абсолютно неправомерно. От друга страна, понеже и аз съм бил разследващ, знам, че е трудно да поставиш разследвания в определено положение, докато извършваш с него процесуално – следствени действия. Това положение не зависи от теб. Да, грозно е, отстрани погледнато, вързана жена да стои с часове в центъра на столицата. Но корупцията е не по-малко грозна. Грозните гледки от корупцията са навсякъде! Един подобен арест може да накара много хора, изкушени от корупцията, да се замислят дали да взимат подкупи. А иначе съдът е този, който ще установи дали действията на разследващите са били законосъобразни. Иванчева има право да ги обжалва и да сигнализира, ако смята, че има извършени престъпления по служба във връзка с нейния арест. И аз съм бил обект на жалби на разследвани от мен и съм давал обяснения пред съда за действията си. И на мен ми се е случвало, докато разследвам корумпиран държавен служител, да бъда обвинен в престъпление с измисляне на случки. Но каквото и да си говорим с вас за случая „Иванчева“, доказателствата ще са решаващи за решението извършила ли е тя престъпленията „искане и получаване на подкуп“, или не. На този етап всеки може да коментира всичко. Последната дума е на съда. Не е професионално от моя страна и от страна на колеги,незапознати с делото, да коментираме виновна ли е.

– Вие подбирате ли клиентите си, делите ли ги на лоши и добри? Все едно ли ви е дали защитавате майка на три деца или троен убиец? 

– Аз с наказателно право не се занимавам. Избрал съм гражданското право и в него не деля хората на добри и лоши. Всеки има право на защита и на законен процес. Работата на адвоката не е да обсъжда клиента си, той не е негов съдник, а пълномощник и довереник. В живота всеки има своята истина, а всяка истина има две страни – от опит знам, че това не са само думи. В гражданското право се сблъскват истините, видяни от различни гледни точки, като много пъти се пресичат и допълват.

– Колко начина за шиканиране на процеса знаете? 

– Знам доста, но не ги използвам, защото считам, че за моите клиенти протакането на процеса не е изгодно. Колкото по-бързо се реши спора, по-добре. Ако целта ни е да печелим време, има възможности, предвидени в закона. В гражданския процес те са по-ограничени, отколкото в наказателния, но пак са достатъчни. Можем да представяме болнични за клиента и адвоката, да подаваме молби и жалби. Процесът може да се отложи и поради служебна заетост на адвоката. И аз, ако имам 3-4 дела в един ден в различни градове и ми е невъзможно да се явя на всички, представям доказателство за заетост, но не смятам че печеля нещо.

– А кой е любимия ви виц за адвокати? 

– Чувал съм вицове за адвокати, но не ги харесвам и не ги знам. Мога да ви кажа обаче кой е любимият ми вид адвокати.

– Кой? 

– Адвокатите, които се борят. И не се плашат.

Петър Николов е роден на 18 ноември 1979 г. в Русе. Завършил е право в Русенския университет (2004). Кариерата му започва от Държавната финансова инспекция (2005-2006). После работи в служба „Сигурност, военна полиция и контраразузнаване” (2006-2013). От 2014 г. е член на варненската адвокатска колегия.