Северна и Централна България остават с тежки демографски проблеми

Процесите на огромния приток към големия град в периода между 2000 и 2010 по-скоро вече няма да ги видим в такива мащаб, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика в интервю за 24 ЧАСА

Общо 5 общини в страната бележат ръст на населението според последното преброяване - Елин Пелин, Божурище, Джебел, Несебър, Родопи. Защо точно тези общини?

- Процесите на намаляване на населението засягат цялата страна. Дори тези общини, които успяват да привличат механично население, също отбелязват спад. Защото естествените процеси - високата смъртност заради възрастно население, успява да преодолее факта, че привличат кадри. И пандемията играе роля. Тя е отчетена в преброяването.

Първо, отбелязва се по-висока смъртност през този период в цялата страна. Променя се миграцията в големите градове, които привличаха кадри, но в един момент хората избягаха в периферията.

Несебър е община, чиито населени места покрай туризма има причини да привличат население - те са свързани с туризма и развитието на имотния пазар. Някои от най-добрите морски курорти са на територията на тази община.

Божурище пък е в периферията на София. Индустриалната зона там се развива доста добре. Това е и другата причина за по-изненадващ ръст на населението - добре свързана община в периферията на големия град, от която може да използваш цялата социална инфраструктура на града, а в същото време има и силна индустрия, която дава работа.

Това са изключения, не са модели, които можем да приложим навсякъде - например моделът на Божурище и Несебър не можем да приложим върху градове като Габрово и Стара Загора.

Общините и градовете, които привличат население, са София, Варна и Пловдив. И се развиват добре. Въпросът е как това да стане устойчиво и в другите големи градове като Стара Загора, Русе, Бургас.

- Забелязва се, че тези пет общини са в различни краища на страната. Те следват ли тенденциите на областите, в които се намират?

- В някаква степен. Но да вземем Кърджали - това е район, който винаги стои малко по-различно от цялата карта. Той е етнически по-различен, селското население е повече, а делът на градското население е по-малък от обичайното, което е към 50-60% от областта. Въпреки че изглеждат като по-малки и бедни общини, показват доста добри резултати. Те може би успяват да привличат и заселници от Турция, и то отдавна, което се вижда и на имотния пазар. В Ардино например ще видим, че имотният пазар е развит, защото са се появили нови квартали. Мината "Ада тепе" в Крумовград се разви, което подобри показателите на някои от общините в областта.

- Защо Северът не е представен в списъка с общини с увеличено население?

- Първо, на север нямаме такава минна индустрия, каквато на юг. Голям икономически център е само Варна. Тя също е със силна периферия в Девня. Ако някъде ще се обръща демографската тенденция, това ще в широкия район на Варна, където от години се привлича население. Но Варна е единия край на картата и не може да повлияе на динамиката в Габрово, или в Плевен, защото е твърде далече. Докато на юг виждаме София, Пловдив, Стара Загора и Бургас - 4 центъра, и то добре свързани с магистрала. А на север има много малки и бедни общини 5-6 района с най-нисък коефицент на заетост са на север. И най-вероятно лакмусът на развитието би бил в областите Русе, Велико Търново, Габрово. Северна и Централна България остават с тежки демографски проблеми, въпреки че има някои интересни и силни показатели откъм образование, промишленост и култура.

- Интензивна ли остава миграцията към големите градове. И доколко пандемията все още оказва влияние?

- В момента пандемията не е ключов фактор. Тя имаше силен единичен ефект на населението, което излезе от големия град към периферията му. Това се видя при всички области. Сега се връщаме отново към обичайните фактори - големият град привлича със силно образование и с възможност за реализация на пазара на труда.

По показателите виждаме, че най-често напускането в посока големия град, най-вече в София, става след завършване на средното образование. Явно в търсене на по-добър университет. Но например в Габрово, където има силен технически университет, голяма част от завършващите искат да учат и други неща - право, икономика, медицина и т.н. И търсят големия град, който дава тази възможност.

Но като че ли фактори отвъд пандемията - дигитализация, работа от вкъщи, по-добра свързаност, повече възможности да работиш в чужди компании, без да се налага да ходиш в големия град, дават повече стимул и възможности квалифицирани кадри да се преместят в малкия град

Процесите на огромния приток към големия град, които гледахме в периода между 2000 и 2010 г., по-скоро вече няма да ги видим в такива мащаби. Тези процеси са по- умерени и то се вижда в София - тя не успява да увеличи населението си през последните години.