Петър Дънов, известен още като Учителят, е една от най-ярките фигури в българската история и духовна култура.

Той основава философско-религиозното учение Дъновизъм, което е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.

Той е роден на 11 юли 1864 в село Хадърча, Варненско, тогава част от Османската империя. Дънов има наистина тежко детство. Той е третото дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова. До 6-годишна възраст не може да говори, тялото му е изключително слабо и болнаво, рядко общува с други деца, а предпочита да се усамоти, фиксирайки погледа си в една точка. Завършва основното си образование във Варна, след което заминава да учи богословие и медицина в САЩ, пише woman.bg. 

След като отново се завръща в България през 1897 г., оформя своите първи специфични окултно-мистични идеи в капиталните си трудове „Седемте разговора“. През 1912 г. Дънов, заедно с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, основават учението “Бяло братство”. Започват да пътуват из цялата страна, като Учителят изнася публични проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, възприеман като историческа, космична и метафизична личност.

Творчеството и дейността на Петър Дънов са обект на изучаване и анализи от страна на редица учени и духовни водачи.

Нека се потопим в мъдростта на неговите слова и си припомним най-забележителните съвети за любовта, на които ни учи този велик българин:

1. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.

2. Когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато дава свобода на хората, той се освобождава от своята карма.

3. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

4. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.

5. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

6. Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

7. В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.

8. Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.

9. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили.

10. Любовта е вечният стремеж на две души.

11. Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.

12. Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

13. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

14. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.

15. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.

16. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.

17. Този, който ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

18. За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

19. Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира.

20. Ако някой не обръща внимание на твоята любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.

21. Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.

22.От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.

23. Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

24. Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

25. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.