Отказ за разследване по списъка „Петков“, неглижиране на аферата „Жоси“, бездействие по Барселонагейт: поведението на прокуратурата е скандално.

Но там проблемът далеч не е само Гешев, пише Петър Чолаков в коментар за Дойче Веле.

Прокуратурата отказа да си напише домашното, възложено ѝ от министър-председателя Кирил Петков. Проверката на списъка с 19 имена, който той ѝ предаде, завърши безрезултатно. Вместо това от Прокуратурата на Република България (ПРБ) обвиниха МВР, че не са си свършили работата и не са предоставили достатъчно данни в поставения им срок. Предвидимият резултат от „проверката” обаче засилва още повече подозренията, че „20-ият в списъка” е не друг, а самият главен прокурор Иван Гешев.

"Институционално изнудване"

Това, че Главният няма да намерение да си пише домашното, стана ясно веднага. Вместо да се отнесе с необходимата сериозност към сигналите, подадени от министър-председателя, г-н Гешев реши да демонстрира мускули като привика Петков и говорителката на МС Бориславова. В този контекст прочитът на този ход на ПРБ, направен от президента – той го нарече „институционално изнудване” – изглежда болезнено точен. Можем да говорим също за опит за сплашване, т.е. прокуратурата се опита да „респектира” питащите и да неглижира материалите.

Според конституцията (чл. 127) прокуратурата ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Самата ПРБ има разследващи функции и привлича под отговорност лицата, извършили престъпления (чл. 127, ал. 2 и ал.3, КРБ). Съгласно Закона за съдебната власт, при изпълнение на служебните си задължения прокурорът не само може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, но може да извършва и проверки (чл. 145, ЗСВ).

Замитане под килима

ПРБ обаче побърза да отхвърли като спекулация аферата „Жоси”, в която са замесени неговото име и това на баща му. От държавното обвинение упорито мълчат и за Пеевски, Горанов, Маджо, Таки, Еврото, Вълка... Това са все имена в списъка, за които от години има съмнения в публичното пространство, че се занимават с престъпна дейност. Впрочем и аферата „Жоси” не е нова, но изглежда удобно бе заметена под дебелия килим от ПРБ.

А за „барселонската” афера, в която се говори за пране на милиони евро и е замесено името на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – друго име от списъка на Петков – от ПРБ казаха, че им трябвал превод и дори се усъмниха в автентичността на документа.

От ПРБ все пак казаха, че от МВР, ДАНС и КПКОНПИ са им изпратили някакви материали – общо 14 страници, ала не бяха така добри да пояснят за кого бие камбаната.

След всичко това няма да е голяма изненада, ако г-н Гешев изведнъж намери „данни” за имената в „алтернативния списък”, направен от Николай Бареков, за да контраатакува с него Петков.

За да не продължат да "се правят на луди"

Някои биха казали, че Гешев е решил за пореден път да се направи на "умряла лисица". Опитът на ПРБ да прехвърли отговорността за бездействието си по списъка "Петков" на МВР и др. органи обаче е скандален. Той показва, че управляващите основателно са редуцирали бюджета на ПРБ с над 20 милиона лева.

Вицепремиерът Василев заяви в „Лице в лице” по бТВ, че разходите за съдебната власт в България са най-високите в Европа: 0,7% от БВП при средно 0,3% от БВП. Но проблемът в прокуратурата далеч не е само с Гешев. И друг да беше ръководител, ако резултатите бяха същите, бюджетът на институцията пак щеше да бъде свит и да се настоява за реформи.

Убеден съм, че в прокуратурата има не малко доблестни хора, които са чудесни професионалисти. Единствено прокурорът от СГП Милко Момчев обаче заяви, че не се страхува да образува дела срещу Борисов и Гешев. И все пак, поне за момента изглежда, че Момчев е от изключенията в системата, за която иначе се смята, че е обслужвала режима на Борисов. Ето защо, докато моделът „Гешев” не бъде демонтиран, в прокуратурата ще продължат да просперират тези, които се „правят на луди” – както казваше шеговито гласът от „онзи” запис.