Към Николай Ненчев, който играе недостойната роля, която червеното БЗНС игра в продължение на 45 години

И днес Николайчо, който с тояги прокуди, бившият политически затворник Георги Пинчев, от председателският пост с помощта на мутрите, днес първи притичва на помощ на този, зад който се крие сикаджията. Николайчо, Николайчо, с голямо съжаление ми се налага да констатирам, че в историята на БЗНС, ти ще останеш, този който гаси лампите.

Имам право да оценявам и да го кажа. Не съм бил партийно ангажиран с БЗНС, но дълги години съм трил наровете в старозагорският затвор със стотици достойни българи привърженици на БЗНС. И пазя за целият си живот, добрите спомени и уважението ми към тези хора и към достойното поведение което имаха в тези тежки времена. Без комплекс мога да кажа, че и съм научил много от тях, когато попаднах напълно неопитен и зелен при тях в затвора. Бях приет от тях, бях подпомаган от тях, бях съветван от тях.

Ще спомена само един емоционален, но много говорещ случай. Бях в изолационното отделение. Навън в коридора бяха затворниците от по-лекият режим. Контакта с нас се наказваше жестоко. Беше Петровден. И изведнъж за секунди вратата на килията се отвори и една кофа вода се изля върху именника. Едва ли човек непреживял това може да осъзнае усещането на един такъв момент. И всичко това беше мислено и подготвено от приятелите земеделци, които имаха за момента шанса да са на по-лекият режим, което разбира се винаги беше временно. С това, както излелия кофата, така и още няколко помагащи му рискуваха не само на момента да се намерят при нас, а и нещо повече.

Но те бяха решили да ми дадат малко морална подкрепа, поемайки риска.

Петър Бояджиев