Неразказаната история на българския преход през погледа на Петър Берон

На 10 ноември 1989 година настъпва повратен момент в българската история - само ден след падането на Берлинската стена, Тодор Живков е свален от власт. След 45 години тоталитарно управление, започва процесът на демократизация в България.

Раждането на "Екогласност"

В интервю пред медии в Националния природонаучен музей, Петър Берон разказва за създаването на "Екогласност" през април 1979 година. "Събрахме се в апартамента на баща му и създадохме 'Екогласност'. Аз бях секретар, Петър Слабаков беше председател", споделя той. Организацията започва да събира подписи и да провежда екологични акции.

Създаването на СДС

На 7 декември 1989 година се учредява Съюзът на демократичните сили (СДС) с председател на националния координационен съвет - Петър Берон. "Идеята беше да се направи обощонародно противопоставяне срещу комунизма. Това СДС изобщо не беше дясно", обяснява Берон.

Идеята на комунистите беше да не стане като в Румъния, да стане по-мирно и тихо. Така се и развиха нещата”, казва Берон.

По негови думи не е ясно дали Петър Младенов е казал заветната фраза „По-добре танковете да дойдат”, тъй като касетата със записа е изчезнала, а тя е доказателството, че Младенов наистина е произнесъл тези думи. „Ако беше казал танковете да дойдат, те щяха да дойдат”, смята той.

Спомените за Андрей Луканов

„По време на първото правителство Андрей Луканов ме покани да оглавя комитета по околната среда. Каза, че този комитет трябва да се подигне в ранг на министерство. Каза, че ще ми даде пет министерски места, на които да назнача когото поискам от моите хора. Казах му, че каквито и министерства да реши да ни даде, имаме решение да не влизаме в техните правителства. Така приключи разговорът”, казва още Петър Берон.

Той смята, че първите избори за Велико народно събрание са били неравностойни. „Аз си бях спечелил 30 000 гласа във Враца обаче трябваше да се явя и в Пещера”, разказва Берон.

„Тогава всеки окупираше по някоя сграда. Имаше събрали се деца в палатки и като ги попитах, ми споделиха следното: „Има една сграда на Знаме на мира, която сега се опразва, искаме да я вземем, за да си разширим училището”. Обаче тогава и Народната библиотека кандидатстваше за смяна на сградата за книгохранилище. Но г-н Луканов не ни приема”. На другия ден отидох, разказах му цялата история и го помолих да даде сградата”, спомня си той.

„Тодор Живков ме посрещна по чехли на вратата и му казах, че мисля, че около промените ще бъде разстрелян като Чаушеску. Казах му, че най-добре да започне да пише мемоарите си. Той се засмя и ме покани да ми направи едно кафе”, казва още той.