В град Велинград има общо шест проекта за къщи за гости финансирани по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Само една от тях изглежда не е свързана с лица, които имат политически гръб, показа проверка на Биволъ.

Подобна политически позитивна селекция се открива и на други места в страната. Засега обаче проверяващите органи подминават съмненията за търговия с влияние и пране на пари.

Биволъ вече посети и разказа за конака, построен от съпругата на местния хотелиер Димитър Катранджиев – Диана Зашкева (на водещата снимка). Катранджиев е считан за приближен на кмета на Велинград, с когото са били състуденти. Огромната постройка е глътнала 557 117 лв., от които 389 982 лв. са платени от еврофоновете. Тя въобще не е обозначена като място за настаняване, а табелата за еврофинансирането е скрита в двора. Проверката на ДФЗ от преди няколко дни установи, че къщата не се ползва по предназначение.

Оказва се, че Катранджиев има още един проект във Велинград платен с европари по една и съща мярка 311 на ПРСР, което не би трябвало да е възможно по правилата на програмата. Това са пет къщи за гости на фирма Дикси-64 финансирани с 304 122 лв. по ПРСР.  Те функционират като място за настаняване.

Асен Даскалов, който е син на общинския съветник във Велинград Александър Даскалов от ЗНС също е вдигнал семеен хотел с 309 334 лв. от европейските фондове. Хотелът Св. Георги , построен от “Гиа Холидейз”,  е реален и работи.

Бившият шеф на Агенцията по горите Стефан Юруков също е вдигнал къща за гости “Стелия”, чрез фирма на неговия син. Тя е получила 234 464 лв. от ПРСР при вложени 336 038 лв. Къщата работи по предназначение.

Родителите на футболиста от Левски Иван Горанов са вложили 260 398 лв. за къща за гости, като 181 751 лв. са им възстановени от европейските фондове. Къщата за гости “Горанови” се рекламира в сайтове за резервации и приема гости.

В близкия до Велинград курорт “Юндола” се намира къщата за гости на Костадин Шулев, бивш съветник от БСП и син на бившия първи секретар на БКП във Велинград. Тя е получила скромно финансиране от 65 634 лв. при потвърдени разходи 100 143 лв. Води се на името на фирма “КИШ”. По-рано стана ясно, че в Юндола има къща и съпругата на кмета на Юндола Мехмед Мустафа Местан от ДПС. Зам.-шефката на ДФЗ Иванка Багдатова-Мизова пък подаде оставка след разкритието на ДФЗ, че нейният телефон  е посочен за контакт в сайта на къщата.

В село Сърница, което е в община Велинград, има няколко проекта финансирани по ПРСР, а един от тях е на местния лидер на ГЕРБ Мустафа Аликанов. Заедно със съпругата си те стопанисват хотел “Аликанте“, получил  82 271 лв. европейско финансиране.

Всички тези случаи потвърждават наблюденията направени и в други райони на страната, че достъп до европейските субсидии за къщи за гости имат преди всичко местни партийни велможи, високопоставени чиновници и бизнесмени с политически връзки. Най-драстичен е случаят в Борино, където почти всички къщи за гости с еврофинансиране са на роднини на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, както разкри разследване на Биволъ.

Къщите за тъщи  – операция за пране на пари с евросредства?

За да спечели даден проект финансиране за къща за гости, в него трябва да се вложат значителни средства, които впоследствие се възстановяват. Произходът на тези пари е въпрос, който всички институции особено деликатно заобикалят.

Особено показателен е случаят с Ани Иванова, секретар на община Сливница и бивш секретар на община Банкя. Тя е извадила отнякъде цели 376 000 лв и ги е дала като заем на подставено лице за построяване на къща за гости в с. Гургулят.  Къщата е с почти 1000 км.м. РЗП. Заемът е върнат с европари – 391 160 лв. субсидия.

В този случай, а и в много други, които Биволъ проучи, липсват данни за банков кредит. Това означава, че в къщите са налети стотици хиляди лева, чийто произход подлежи на проверка, особено ако проектът е свързан с политически лица или държавни служители, чиито доходи не позволяват такава мащабна инвестиция.

На практика е възможно да става дума за особено нагли и цинична операции за изпиране на средства през еврофондовете. Дали къщите работят като място за настаняване или се ползват като частни домове – къщи за тъщи и балдъзи, е отделен и второстепенен въпрос. Главните въпроси около тези проекти са – има ли търговия с влияние, има ли средства с недоказан произход и има ли пране на пари.

Наистина, прокуратурата се активира след скандала със зам.-министър Александър Манолев и започна да проверява всичките 746 къщи за гости финансирани по ПРСР.  Но за какво се проверяват те? Търси ли се произходът на финансирането? Съдейки от обвиненията, които прокуратурата е повдигнала до момента на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, източникъ на парите за построяването на неговата луксозна къща не е изследван. А става дума за цели 564 174 лв. разходи признати по договор от ДФЗ.

Междувременно от Министерството на земеделието и ДФЗ започнаха съвместни проверки на къщите за гости, на които не е изтекъл срокът за устойчивост от 5 години след подписването на договора. Това стана след като Биволъ изпрати въпроси до премиера Борисов за няколко проекта, свързани с кметове, чиновници и областен управител. От пресслужбата на премиера отговориха, че той е разпоредил проверка и ще вземе отношение според резултатите от нея.

Тази проверка е по формални критерии – дали са спазени условията на договора, дали къщата е функционирала и като място за настаняване, има ли доходи от туристическа дейност и изпълнени ли са целите на проекта. Няма данни да се проверяват и докладват на прокуратурата и КПКОНПИ съмненията за търговия с влияние когато проектът очевидно е свързан с лица на властови позиции. Ако тези връзки се подминат от проверяващите, както и въпросите за произхода на парите, всички тези шумни проверки ще са поредната “пунта мара” за легитимиране на кражбата.