Недопустимо е да се въвежда изискване пешеходците да играят ролята на радар и да преценяват, когато са на пешеходна пътека, с каква скорост идва автомобилът към тях. А ако не го направят, това да бъде основание за вина примерно пише Владимир Тодоров (председател на Българска асоциация на пострадали при катастрофи) в 24 часа

Освен това трябва да се изчисти противоречието в Закона за движение по пътищата. В член 113 се казва, че пешеходците са длъжни да се съобразяват с разстоянията на приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост. От друга страна, в член 119 се казва, че водачът, когато на пешеходна пътека има стъпил пешеходец, трябва да намали скоростта или да спре.

От една страна, водачът трябва да намали скоростта и да спре, от друга - пешеходецът трябва да играе ролята на радар. Необходимо е това противоречие в закона да се изчисти.

Що се отнася до градската инфраструктура, преди пешеходните пътеки трябва

да се поставят

легнали полицаи

или самите пешеходни пътеки да се повдигат. В София преди години въпросът с пешеходните пътеки беше доста сериозен, половината от загиналите в столицата бяха пешеходци, но сега има промяна и загиват доста по-малко пешеходци.

В другите градове обаче продължава да не се спира на пешеходна пътека.

Има още нещо важно - трябва излишно да се регламентира в кои случаи пешеходецът няма право - когато преминават например автомобили със специален режим или трамваи. Трябва да се работи освен това със самите пешеходци, защото се допускат груби нарушения. Пешеходците пресичат през магистрали, в София пък има случаи хора да пресичат “Цариградско шосе” през мантинелите. Имаше дори драстични примери, в които майки с бебешки колички пресичат тази толкова натоварена пътна артерия, като при това прехвърлят през мантинелата бебешката количка.

В такива случаи е добре да се сложат мрежи или предпазни огради, за да не се допуска подобно поведение, защото е ясно, че не може да се разчита само на съзнанието на пешеходците.

Неслучайно от няколко месеца се въвежда един нов стандарт - на пешеходните пътеки да се изписва надписът “Погледни наляво!”. Както е например в Англия.

Освен това трябва да се знае, че дори да е на пешеходна пътека, ако пешеходецът се е втурнал рязко, тичайки, и ако в този момент има автомобил на 5 метра, водачът му физически

няма как

да спре

Така попадате в опасната зона на автомобила и в този случай водачът може и да няма вина. Тоест трябва да се обяснява на пешеходците, че те не трябва да се появяват изведнъж на пешеходните пътеки. Защото така попадат в опасната зона и са застрашени. Генералният въпрос обаче е кой има право. Водачите наистина трябва да се движат с идеята, че щом наближават пешеходна пътека, те трябва да намалят скоростта и да бъдат много внимателни. Ако разрешената скорост за движение е 50 км, водачите задължително трябва да намалят преди пътеката, защото там може да се появи пешеходец.

Що се отнася до идеите пешеходците да вдигат ръка, когато искат да пресекат на пътека, ми се струват несериозни - няма го манталитета в България и не знам дали в други страни въобще го има.

По света този въпрос е решен в полза на пешеходците - видят ли пешеходец на пътеката, категорично трябва да спират.
В Румъния например решиха въпроса доста бързо и лесно - промениха закона, извикаха 3000 полицаи от провинцията, те застанаха преди пешеходните пътеки и започнаха да

вземат книжките

за един месец на

онези водачи,
които не спират
и не дават предимство на пешеходците. Взеха няколко хиляди книжки за по един месец и сега в Букурещ всеки спира на зебрата. Но е абсурдно и скандално да кажеш: пешеходецът трябва да преценява с каква скорост идва към него автомобилът. Нали в града разрешената скорост е до 50 км, когато има пътека, там трябва да се намали скоростта, защото може да се появи пешеходец, трябва да се кара с повишено внимание.