Пенсиите, които ще бъдат отпуснати на хората, пенсионирани след края на 2026 г., ще са с 36, 3% по-високи от тези, които са отпуснати през 2016 г.

Тази прогноза прави Националният осигурителен институт в доклад за развитието на осигурителната система до 2060 година, пише 24 часа.

Нарастването на пенсиите с този процент ще се дължи на отпадането на швейцарското правило от следващата година и въвеждането на преизчисляване на пенсиите с по-голям коефициент за година стаж. По швейцарското правило пенсиите се индексират всяка година от 1 юли с процент, равен на сбора от половината ръст на инфлацията и половината от нарастването на средния осигурителен доход.

От 2017 г. обаче швейцарското правило временно няма да се ползва, а ще се увеличава коефициентът на тежест на година стаж, който в момента е 1,1, докато стигне 1,5. Това увеличение ще важи както за новите, така и за старите пенсии и според НОИ трябва да приключи до 2026 г., а от 2027 г. отново да бъде въведено швейцарското правило.

Според изчисленията на осигурителния институт временната отмяна на швейцарското правило трябва да доведе до пенсии, които са с 25,3 на сто по-високи, отколкото, ако бе запазено досегашното положение и само за новите пенсионери бе въведен коефициент на година стаж от 1,2.

Въпреки това обаче пенсиите ще заместват все по-малка част от дохода преди пенсиониране. Според данните на НОИ през 2015 г. средната пенсия от 327 лв. е била 45% от размера на средния осигурителен доход. При новата формула до 2025 г. пенсиите ще заместват около 40 на сто от средния осигурителен доход, а след връщането на швейцарското правило ще се възстановят около 42% от заплатите на работещите хора.

Причината за това разминаване е, че преизчисляването на пенсиите чрез годините стаж води до изоставането им от доходите на работещите заради ниските нива на инфлацията.

Втората причина е, че след 2021 г. се очаква голяма част от новите пенсионери да получават намалена пенсия, защото ще имат право и на пенсия от универсалните пенсионни фондове.

През 2021 г. ще започнат да излизат в пенсия жените, родени през 1960 г., които са задължени да имат вноски и в частен фонд. Според алтернативен сценарий на осигурителния институт, ако всички, родени след 31 декември 1959 г., си прехвърлят вноските и партидите в НОИ, средната пенсия ще се увеличи и ще замества 55% от средния осигурителен доход, а не 40%.

Осигурителният институт е изработил и схема как ще се увеличават пенсиите като размер по години. Според нея до 2020-а увеличението на средната пенсия ще е с до 10 лв. на година, като през 2020 г. тя ще е в размер на 373 лв. спрямо 335 лв. за тази година. През 2030 г. пък се очаква средната пенсия да е 570 лв., а през 2060 г. да достигне 2025 лв.

Разтварянето на ножицата между доходите на пенсионерите и на работещите личи и в макроикономическата прогноза за заплатите, с която работи НОИ. През 2016 г. средната работна заплата в България трябва да достигне 918 лв. при средна пенсия от 335 лв.

Средната заплата ще премине границата от 1000 лв. през 2019 г. - тогава ще е 1025 лв. при средна пенсия 361 лв. Така само за 3 години разликата между средната заплата и средната пенсия ще се увеличи от 583 лв. на 664 лв.

През 2040 г. пък при средна пенсия от 902 лв. средната заплата вече ще е 2613 лв. През 2060 г., когато средната пенсия се прогнозира да е минала 2000 лв., заплатите ще са от порядъка на 5754 лв. В това сравнение обаче не са включени вторите пенсии. То е правено с допускането, че всички пенсионери получават доход и от втория стълб и пенсията им от НОИ е намалена с 25%.

Осигуровките трябва да са двойни, за да стигат парите на НОИ

Осигуровките, които плащат работещите българи трябва да са повече от два пъти по-високи от определените в Кодекса за социално осигуряване, за да може НОИ да плаща с приходите от тях пенсиите и да не зависи от субсидията от държавния бюджет. Това показват изчисления на осигурителния институт.

През 2016 г. действителния размер на пенсионната осигуровка е 14,2% от дохода, докато необходимият е 34,2%. Тази дупка малко ще се затвори през 2017 и 2018 г.-, когато пенсионните осигуровки щ се увеличават с по 1% всяка година. Така през 2020 г. вече азликата между действителния и необходимия размер на осигуровките ще е само два пъти. Постепенно обаче ще започне да нараства до 2060 г.

Причина за това е главно увеличението на размера на пенсиите. За да се плаща средна пенсия от 2025 лв. през 2060 г. на НОИ ще са му негни 41 млрд. лв.

За сравнение през тази е предвидено за пенсии да бъдат дадени 8,3 млрд. лв.

Дори при 100% събираемост на осигуровките обаче, институтът няма да може да събере повече от 23,6 млрд. лв. като вноски през 2060 г.

Дупката между средствата, нужни за плащане на пенсии, и приходите от осигуровки ще се увеличава през годините въпреки намаляването на броя на пенсионерите. Според прогнозите на НОИ сегашните 2,135 млн. души в пенсия ще намалеят до 1,936 млн. още през 2030 г., а в следващите 30 г. броят им ще се срине с още 200 хил. души.

В същото време обаче намалява и бройката на работещите българи заради демографския срив. Така коефициентът на зависимост, който показва колко пенсионери издържат всеки 100 работещи, ще се промени от 77 през 2015 г. на

86 пенсионери на издръжката на всеки 100 работещи през 2060 г. Намаление на този коефициент се очаква в периода до 2037 г., тъй като дотогава ще нараства възрастта за пенсиониране, докато стане 65 г. и за мъжете, и за жените.

Този базов сценарий за разходите на НОИ обаче стъпва върху прогнозата, че средната продължителност на живота в България е около 86 години за жените и 81 за мъжете към 2060 г.

При алтернативен сценарий с удължена с 2 г. продължителност на живота броят на пенсионерите в края на прогнозния период ще е със 100 хил. души по-голям и съответно коефициентът на зависимост ще е над 91 пенсионери на издръжката на 100 работещи българи. Разходите за изплащане на пенсиите тогава вече ще се увеличат до над 44 млрд. лв. на година

В такъв случай необходимият размер на осигурителните вноски за пенсия трябва да стигне почти 40%, за да може НОИ да се самоиздържа.

За да се преодолеят тези проблеми, вероятно в бъдеще трябва да се търси промяна в законовата рамка за пенсиониране, така че да намалее зависимостта на НОИ от държавния бюджет. В документа на осигурителния институт обаче не се споменава дали ще се предложи увеличение на осигурителните вноски, или още по-голямо затягане на режима за пенсиониране.