Всеки, решил да изчака от 2015 г. да падне таванът на пенсиите, е подарил на НОИ над 32 хил. лв., казва председателят на парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика Хасан Адемов

- Г-н Адемов, пенсионната реформа тръгна на заден ход, отпаднаха много от предизборните ангажименти на управляващите в социалната сфера. Много хора останаха излъгани - за премахването на тавана на пенсиите, за максималния осигурителен доход. Как ще резонират тези решения?

- Двете решения за вдигане на максималния размер на всички пенсии на 1200 лв. и на максималния осигурителен доход на 3000 лв. променят на практика с един замах законови текстове от 2015 г., променят в движение правилата в пенсионната система. В предизборните платформи и програмата за управление на правителството, както и в тригодишната бюджетна прогноза, няма идея за промяна на максималния осигурителен доход. Промените от 2015 г. в Кодекса за социалното осигуряване регламентират отпадането на тавана на новоотпуснатите пенсии от 1 януари 2019 г., а от 1 юли 2019 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г., да се преизчислят на 40% от максималния осигурителен доход, т.е. размерът на т.нар. стари пенсии да стане 1040 лв. Аргументите за предложените промени бяха свързани с факта, че преди 1997 г. не е имало максимален осигурителен доход и регистър на осигурените лица, както и с проблеми с преизчисляването стажа на категорийните работници и възможността да се пенсионираш с избран тригодишен доход. Сега със същите аргументи се прави нещо съвсем различно. Затова сега няма адекватен отговор на въпроса какво накара управляващите да предложат този вариант.

- При това зад гърба на работодателите. Много хора се усетиха излъгани от този ход.

- Решенията са взети на среща в бипартиен формат – между синдикатите и правителството. Когато става въпрос за параметрични промени в пенсионното законодателство, участието на работодателите е задължително. На практика този формат, в който се определят нови елементи на пенсионната система, решава много важни въпроси без работодателите. Промените, направени в последния момент, изненадаха всички. Когато си на 18 г. и си на старта на осигурителния си път, ти сключваш обществен договор със системата при действащо законодателство. Когато променяш правилата в движение, няма начин да не накърниш общественото усещане за справедливост.

През 2015 г. тези, които са имали право да се пенсионират, не са го направили. Спазвайки законодателството, те са продължили да се осигуряват, една голяма част от тях върху максималния осигурителен доход, без да получават пенсия. Очаквали са така, както е разписано в закона, таванът на пенсиите да падне. Накрая управляващите наказаха хората, които са спазвали закона. Използвам тежката дума "наказание", защото, ако в продължение на 36 месеца хората не са поучавали максималния размер на пенсиите си от 910 лв., то всеки от тях е дарил на пенсионното осигуряване над 32 хил. лв., докато е чакал да се изпълни законовото разпореждане. Един от аргументите за това, че таванът не падна, е в пенсионното ни законодателство, което позволява, ако отпадне таванът на пенсиите, да се получават пенсии с нетрадиционен размер – над 3 хил. лв., а в единични случаи и по 15-16 до 19 хил. лв. Страхът от реакцията на обществото - от едната страна стои минималната пенсия от малко над 200 лв., от другата - макар и единичните от над 15 хил. лв., накара управляващите да прибегнат към този ход.

- Социалната ножица и сега е голяма, минималната пенсия е обидно ниска, на ръба на оцеляването.

- Да, затова искам дебело да подчертая, че таванът на пенсиите не е най-важният проблем на пенсионната система, защото касае 55 хил. човека. Сегашното предложение решава проблема на 2/3 от тази група, а 21 хил. остават с изчислен размер на пенсиите над тавана. Колкото и малка да е тази група, усещането за справедливост става през решаването и на този въпрос. Ако искаме да има адекватност между осигурителния принос и размера на пенсията, трябва да сме наясно, че тази ножица няма как да не се разтваря. Ако искаме да променим българското пенсионно законодателство, нека го направим, но промените да се отнасят само за тези, които сега започват осигурителния си стаж, за да има предвидимост.

- Вярно е, че дупката в пенсионния бюджет е огромна, но пък въпреки растежа старите пенсии си остават мизерни.

- Трансферът на държавния бюджет към държавното обществено осигуряване продължава да е над 4 млрд. лв. Един пенсионер, който получава този унизително нисък размер на пенсиите, в това число и на средните пенсии, отива и пазарува, за което плаща ДДС, и с него на практика рефинансира обратно ниския размер на пенсията си. Това е порочният кръг в българската пенсионна система. Ако искаме да имаме по-висок размер на всички пенсии, трябва да имаме повече заети, а доходите да се увеличават не с 8.8%, както през първите шест месеца на тази година. Необходим е значително по-висок икономически растеж, повече заети и по-високи доходи, за да има постъпления и в осигурителната система, които да водят и до по-висок размер на пенсиите. В противен случаи с трансфери от бюджета на държавата няма как да се случат нещата.

- Новите пенсии са притиснати от още едно ограничение – отменя се нарастването на тежестта на всяка година осигурителен стаж до достигане на 1.5%. Оправдан ли е този ход?

- Няма отговор на въпроса с какви разчети и аргументи се поставя този втори таван. През 2015 г. бе взето решение осигурителният стаж да нараства от 1.1%, както беше тогава, до 1.5%. Сега във връзка пак с проблемите във формулата за изчисляване на категорийния стаж се предлага още един таван, който допълнително ограничава нарастването на пенсиите. Защо 1.2%, а не 1.3 или направо 1.5? Всички тези промени се предлагат през бюджета на ДОО, където в преходна разпоредба се променят текстове в Кодекса за социалното осигуряване. А това се прави, за да се избегне публичната дискусия. Всички закони освен бюджетните трябва да се публикуват на портала за публично обсъждане. Трябва в продължение на един месец да има публично обсъждане, възможност за предложения от заинтересованите страни. След това да мине през останалите легитимни структури. Аргументът е, че тези промени минават през надзорния съвет на НОИ, в който освен социалните партньори са и представителите на държавата, през Националния съвет за тристранно сътрудничество и през Министерския съвет. Този аргумент обаче не е достатъчен за нужната прозрачност. 

- ДПС досега се противопоставяше на увеличението на минималния осигурителен доход на земеделските производители и тютюнопроизводителите. Ще водите ли такава битка в парламента и сега? 

- ДПС няма намерение да води битка с Министерството на финансите. Упорито всяка година се предлага драстично увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители, а идеята беше този доход да се увеличава с по 50 лв. За съжаление сегашното предложение за нарастване от 350 на 560 лв. е увеличение с 60%. Няма да се занимаваме повече с този въпрос, аргументите, които сме излагали през предишните години, важат и през тази. Да, този доход трябва да се увеличава, но да има градация. Искаме земеделците да имат адекватен принос към осигурителната система, за да получават пенсии в минимален размер, но това условие да важи и за минималните пенсии, където дотирането е голямо. Този въпрос е отговорност на управляващите, още повече, че работодателите и тази година отказват договарянето на минимални осигурителни прагове. Министърът на труда и социалната политика официално е заявил, че няма да има разпростиране на средните нива, които са малко над 4% във връзка с увеличаването на минималната работна заплата.

- Какви са очакванията ви от предложенията за здравна реформа на министър Ананиев?

- Силуетът на задаващата се реформа все още е доста мъгляв, с неясни елементи, но проблемите на здравеопазването пак няма да бъдат решени. Да направиш структурни промени с финансови инструменти не е добро решение. Предлаганите модели няма да решат проблемите с дълговете на лечебните заведения, катастрофалното положение с кадровия ресурс не само в общинските, а вече и в областните и университетските болници. Тогава кои от въпросите в системата на здравеопазването решаваме с тези модели? Не съм оптимист, че някой от тях ще бъде припознат, още повече, че двама министри от този кабинет, единият на здравеопазването, другият - на финансите, имат различни предпочитания. Когато няма съгласие по моделите, отговорността трябва да се поеме от управляващите. Ясно е, че постигането на съгласие ще е трудно в обозримо бъдеще. Предстои ни година на два избора, в която трудно се взимат непопулярни мерки. 

Аз смятам, че ако използваме ефективно наличния финансов ресурс, ако създадем условия за конкуренция между финансиращите органи, т.е. ако тръгнем към демонополизация на НЗОК, ако я поставим в условия на конкуренция с други финансиращи органи, ако създадем условия за конкуренция между лечебните заведения за финансов ресурс за по-добро качество, тогава нещата могат да тръгнат в по-добра посока.