"Пенсионната реформа извади французите на улиците", пише британското списание The Economist, цитирано от Агенция Фокус.

Франция се изправи пред остри проблеми по пътищата, железниците и училищата днес след масовото участие в първия ден на общата стачка срещу предстоящата пенсионна реформа на 5 декември. На втория ден SNCF, националната железопътна компания, отмени девет от десет влака. Десет от 16-те линии на Парижкото метро бяха затворени напълно. Учители, болничен персонал, работници в нефтопреработвателната промишленост и дори адвокати обещаха да се присъединят. Една трета от училищата в Париж бяха затворени.

Според официалния брой 800 хиляди души са се включили в демонстрации в цялата страна в четвъртък. Това е по-малко от броя, излязъл на улицата при парализиращите стачки от 1995 г., които принудиха правителството на Ален Жупе да отложи планираната пенсионна реформа. Но въпреки това цифрата представлява най-голямото показване на сила на улиците от синдикатите, след като президентът Еманюел Макрон беше избран през 2017 г.

Стачката бе отправена срещу пенсионния план на Макрон, обещание на изборите през 2017 г. Целта е да не се ограничават общите разходи за пенсии, които възлизат на 14% от БВП във Франция, в сравнение със средното ниво в ОИСР от 8%. Освен това тя не повишава законовата минимална възраст за пенсиониране на 62 години, което е най-ниската страна за ОИСР.

Целта е по-скоро да се унифицират 42 различни задължителни пенсионни режима в единна система, базирана на точки. Идеята е правилата да станат по-прозрачни, опростени и по-справедливи. Тези, които са прекъсвали кариерата или са работили много на непълно работно време, ще спечелят от системата, тъй като дори и кратките периоди на работа ще спечелят точки.

Причината за колективната ярост е тройна.

Първо, за разлика от своите предшественици, Макрон реши да използва тази реформа за прекратяване на пенсиите със специални привилегии, така наречените régimes spéciaux, които той твърди, че „принадлежат към друга ера“. Всъщност някои такива режими, като този, обхващащ Парижката опера, датират от 17 век при Луи XIV. Естествено, бенефициентите на такива схеми, като машинисти на влакове, които могат да се пенсионират на 50-годишна възраст (нараствайки благодарение на по-ранните реформи, до 52 години до 2024 г.), няма да се откажат без бой.

Второ, цялостната система на Франция ще се сблъска с дефицит от 8 милиарда до 17 милиарда евро до 2025 г., според официалния консултативен орган за пенсиите. Но някои от режимите се управляват добре и балансират своите разходи. Юристите например се опасяват, че техният принос в поддържането на платежоспособна устойчива пенсионна схема ще бъдеощетен при обединената система. Те се притесняват, че ще бъдат принудени да допринесат повече срещу същите права, с които се ползват днес.

Трето, правителството прекара толкова дълго в консултации относно дългообещаната си пенсионна реформа, че в крайна сметка генерира повече тревожност относно резултата, отколкото добронамереност относно дискусиите. Никой не знае съвсем точно какви ще бъдат бъдещите им права. Правителството, пълно с технократи (самият Макрон е един от тях), говори на неразбираем жаргон за „системна“ срещу „параметрична“ реформа.

Макрон изключи повишаването на законовата минимална възраст за пенсиониране. Но много хора подозират, че каквото и да каже сега, всеки така или иначе ще трябва да се пенсионира. Анкета тази седмица показа, че 57% от французите вярват в това. Недоверието и объркването улесняват противниците да излеят гнева и подозрението си. Привържениците на стачките включват не само повечето от големите съюзи, но такива странни съюзници като Социалистическата партия и Националното движение на Марин Льо Пен.

Очаква се правителството да обяви новите правила за пенсиите преди края на годината, а вероятно и през следващата седмица. Това, което реши, ще зависи отчасти от това колко разрушителни са ударите и доколко французите са готови да се примирят с тях. В една нация, основана на бунт, французите са склонни да проявяват симпатия към стачките, когато започват, и после интересът затихва, тъй като седмиците минават или протестите ескалират в насилие.

Днес 64% казват, че подкрепят пенсионните стачки. С този вид протести и за разлика от „жълтите жилетки“, правителството поне има организации, с които да разговаря. Но президентът е дълбоко непопулярен, синдикатите имат желание да му дадат урок и правителството е на опасна почва.