Пенсионерският геноцид край Своге е заслуга на “минималната държава” – свидната рожба на прехода.

Имахме грозна държава-гигант, сега имаме държава-джудже, която аутсорсва всичките си функции я на частници, я на грантоеди. Да се радваме ли и защо?

Онази държава сама си ремонтираше пътищата. Днешната възлага на частна роднинска фирма, тя наема друга, другата – трета и така нататък, докато накрая неизвестно кой, да го наречем Ернст Неизвестний, асфалтира пътя с нещо като хлъзгава кал, защото пести за бентли.

И автобусът с пенсионерите се хързулва в пропастта. Това е неизбежно при аутсорснатата държава, пише Валери Найденов в 168 часа.

Шофьорът е виновен, разбира се. Превишил скоростта, карал с 50. Но това е скоростта на ревматична костенурка! Ако и тя е смъртно опасна, по този път трябва да се пускат само охлюви.

Голямата държава поддържаше пътя евтино и сравнително добре.

Държавата-джудже плаща 3 пъти повече, а резултатът е 3 пъти по-некачествен. Но не това е целта на прехода, целта е държавата да се свие, докато се превърне в точка.

Вярно, при старата държава пътищата бяха поносими, почти не друсаха. Сега, ако не броим чисто новите отсечки, всичко останало е дупки-кръпки-дупки-кръпки-дупки-кръпки и пак дупки-кръпки. На това отгоре, отвсякъде налитат кучета със суицидни намерения, вероятно избират смъртта пред хуманната смяна на джендъра.

Онзи ден се прибирах в София по “Хемус”, и като тръгнах надолу след последния тунел, кормилото се тресеше в ръцете ми и колата се мяташе сякаш има земетресение 9 бала.

Спомням си, че при тоталитарния диктатор Т. Ж. това беше една великолепна магистрала, гладка като бебешко дупе, а ладите и москвичите се плъзгаха по нея като фараонски ладии.

Сега дори могъщите джипове подскачат като вързани за кучешка опашка тенекета.

Скапването на старите трасета изпреварва ремонтните работи с фактор 10:1.

Това лято бръмчах между Каварна и Шабла и държа да ви осведомя, че това красиво и все още незастроено черноморско кътче скоро ще е достъпно само с хеликоптер. Или с ховъркрафт. Между Каварна и село Българево пътят само преди 4-5 години беше нов и гладък, но днес е нагънат в дълбоки долини и високи хълмове, от които с повече газ автомобилът може да отскочи, да прелети 10-20 метра и да тупне по таван в цъфналата ръж.

Тази усукана геометрия е дело на влекачите с огромните перки за вятърните мелници, които превърнаха добруджанския пейзаж в холандски

Споменавам го, защото и напълно ненужните перки също са продукт от смаляването на държавата.

Прибирайки в троен размер парите ни за ток, частниците смачкаха и пътя, заради който други частници прибират парите ни за ремонти също в троен размер.

След Българево свършва долинно-хълмистата пътна геометрия и започва ситно друсане по старите дупки-кръпки, дупки-кръпки, в които при добро желание човек може да открие изпадалите пломби на румънските туристи.

Истинският шедьовър обаче е осемкилометровата отсечка между селата Тюленово и Горун. Тя сякаш е надупчена от 200-300 крилати ракети “Калибър”, изстреляни от Каспийско море.

Над този път и хеликоптер би си счупил полуоската.

Но ние трябва да мислим за него като за национален символ, защото това лято сложиха от двата му края знак: “Забранено за леки автомобили.”

Автомобилен път, който е забранен за автомобили?

Това вече е световна класика!

Както сме тръгнали, същата табела ще трябва да се сложи на входа на България. Не, на входа на България трябва да се сложи знак “Публично-частно партньорство” (ПЧП). И тук вече преминаваме към икономическата теория.

Милтън Фридмън, великият пророк на държавата-джудже, едно време обясни, че имало 4 начина да се харчат парите ни. Когато харчиш своите пари за себе си, действаш разумно.

Второ – когато харчиш своите пари за някой друг, гледаш да не прекаляваш.

Трето – когато харчиш чужди пари за себе си, гребеш с пълни шепи.

Но при четвъртото, когато харчиш чуждите пари за някой друг – тогава направо си палиш пурата с банкноти. Четвъртото е начинът, по който харчи нашите пари държавата.

Моят теоретичен принос е, че има и 5, и 6.

При ПЧП държавата наистина харчи чужди пари (нашите), като ги дава на частни изпълнители, а те профукват вторично отчуждени пари, като ги дават на подизпълнители, а те на следващите, те на още по-следващите, докато не остане нищо за харчене, а дупката е непокътната.

Значи, колкото по-малко маймунки са седнали на клончето между парите ни и работата, толкова по-добре.

След като държавата ни събира парите, нека тя върши и работата. Когато беше така, пътищата не друсаха, а ремонтите бяха бързи и евтини.

Днес маймунките са цяла дузина Държавата първо чака пролетта, прави дю дилиджънс (частен и независим) на зейналите дупки, обявява конкурс за обществена поръчка с условия, на които по принцип отговаря само 1 фирма – роднинската. Тя печели, но после тръгват обжалванията, в парламента Корнелия Нинова иска оставки и така нататък, и така нататък, до пълното изчерпване на процедурите и медийно пресищане.

После работата се започва от съвсем други хора, подизпълнителите на подизпълнителите. Често парите свършват още в началото и разкопките зеят я година, я две, докато се отпусне ново финансиране, но междувременно минават избори, идва нов кмет или областен управител, батко-братко са разобличени, прокуратурата се намесва, изпълнителят е сменен, подизпълнителите си остават същите и всичко е цветя и рози, само дето и второто финансиране се е изпарило, а в дупките са се заселили застрашени съсели, които трябва първо да бъдат уловени, преселени в други дупки, и чак тогава да започне ремонтът.

Читателят вероятно е схванал, че не става дума само за пътищата, а изобщо за всички онези дейности и обществени услуги, където държавата ни прибира парите, а после ги дава на частници да вършат работа, която в миналото вършеше тя. Вършеше я много преди комунизма.

Кой например построи софийския водопровод?

Общината по време на Царство България. Естествено, сега водата струва 10 пъти по-скъпо. За тези пари можеха да добавят и малко уиски!

България така избърза да се освободи от обществения си сектор, че като приватизира разпределението на електричеството, го даде на чешката държавна компания.

Първата в историята приватизация чрез одържавяване! Велики сме. Приватизирахме язовири – те наводниха селата.

Полуприватизирахме здравеопазването – то стана на погребална кантора. И така нататък.

Изводът е прост – да скъсим веригата. Аз съм изцяло за частния бизнес, когато му плащам лично аз. Но когато държавата ми прибира парите, нека свърши работата тя. Другите варианти доказано завършват в деретата.