Десетилетие натискане на максималния осигурителен доход прави вноските в НОИ безсмислени.

Таванът на пенсиите, който бе въведен през 2000 г., за да не може червени милионери и банкери да получават десетки хиляди левове пенсия, пада от 1 юли догодина. И 2000 души вече ще вземат неограничен размер на пенсията. А дори депутати и бивши социални министри отлагаха с години пенсионирането си, за да вземат пенсия без таван, пише 24 часа.

Новината обаче е тъжна. Първо, таванът не пада за всички. За хората, които са се пенсионирали до края на тази година, таванът само се увеличава и вече ще е 40% от максималния осигурителен доход. Тоест вместо 910 лв. ще е 1040 лв. на месец. Второ, макар и без таван, максималните пенсии трудно ще надхвърлят 1100 лв. Тоест най-голямата пенсия ще е по-малка от средната заплата в момента. А златното сечение, обявено от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, когато във второто правителство на Бойко Борисов прокарваше вдигането на възрастта, е пенсията да е равна на 80% от заплатата

Това е т.нар. коефициент на заместване на дохода. В момента средната пенсия спрямо средната заплата трудно замества и 40%. И това съотношение ще продължи да става все по-лошо за пенсионерите. Докато се постигне комунистическият идеал, всички да са поравно бедни.

Пенсиите остават мизерни, макар и без таван. И ще стават все по-мизерни. Защото в последните 10 години осигурителната система бе тотално объркана по искане на бизнеса, за да плаща по-малки осигуровки.

За да има ефект от падането на тавана, е нужно само едно действие. А то е максималният осигурителен доход да се върне в съотношение 1:10 спрямо минималната

работна заплата Тоест не както е в момента, да е 2600 лв., а да е 5100 лв. Тогава таванът на пенсиите, ограничен дори на 35%, щеше да е 1785 лв. Неограничените от таван пенсии също щяха да са доста по-големи от прогнозираните в момента 1100 лв. И от падането на тавана щеше да има смисъл. Вместо това до 2021 г. най-големите пенсии ще са с около 400 лв. по-ниски от средната заплата. И само с толкова по-високи от минималната работна заплата.

При увеличение на максималния осигурителен доход до 5100 лв. срещу дадени от бизнеса 400 лв. допълнителни пенсионни осигуровки на месец за най-високо платените служители високоплатените пенсионери щяха да получават около 700 лв. отгоре на месец.

Тези 400 лв. допълнителни осигуровки обаче означават и допълнителен приход за осигурителния бюджет, от който да се изплащат тези по-високи пенсии.

Задържайки максималния осигурителен доход от 2009 г. насам, правителствата на ГЕРБ нарушиха пропорцията между доходите на пенсионерите и на работещите. През 2007 г., при минимална заплата от 220 лв., минимална пенсия от 102 лв., максимален осигурителен доход от 2000 лв. и таван на пенсиите 700 лв., съотношението между годишния доход от заплата и този от пенсия е било 1:2 в полза на заплатата. Тоест средно пенсионерите са получавали половината от дохода на работещите.

През 2017 г. годишният доход от заплата е вече близо 3 пъти по-голям от този от пенсия. И това съотношение ще продължи да нараства, защото в бюджетната прогноза до 2021 г. не се предвижда максималният осигурителен доход да се върне в нормалната си пропорция спрямо минималната заплата.

Освен всичко друго, въведеното още от първото правителство на Борисов натискане на максималния осигурителен доход, тотално обезмисля осигуряването в НОИ на реални доходи. В момента съотношението между минималната и максималната пенсия е около 4,5 пъти. Идеалното е минималната пенсия да е 10 пъти по-малка от максималната. Тогава хората с доходи имат стимул да правят вноски на реално получените пари, а не да кръшкат, като търсят различни варианти.

Допълнително сближаването между минималната заплата и максималния осигурителен доход реално намалява индивидуалния коефициент на хората с големи заплати. При изчисляване на пенсията за всяка година се прави изчисление дали осигуровките им са по-големи или по-малки от средния осигурителен доход. Колкото по-голям е този индивидуален коефициент, толкова по-голяма пенсия се получава.

Което реално отразява приноса на всеки човек към осигурителната система, но ако минималната заплата е 10 пъти по-малка от максималния осигурителен доход. В момента обаче съотношението е 5 пъти, а до края на мандата при предвиждане за 650 лв. минимална заплата ще стане вече 4 пъти.

Тоест ножицата на осигуровките и съответно размера на пенсиите ще е прекалено малка, за да си заслужава честното отношение към осигурителната система. Вместо това е далеч по-смислено осигуровките да се внасят върху възможно най-ниския доход, а останалите средства да се инвестират примерно в имоти, които биха носили прилична рента след пенсионирането.