Законите у нас са такива, че понякога буквално докарват до ступор гражданите със своята тъпота.

На моменти човек направо се чуди какво е минавало през главите на законотворците, когато са умували върху тези правила, и дали тези хора въобще притежават здрав разум и нормална човешка логика.

Абсурдната история, развила се около депутата от ДПС Делян Пеевски и неговото участие в европейските избори, е показателна в това отношение. Пеевски се появява на работното си място по-рядко, отколкото навремето това правеше върховният бос на движението Ахмед Доган. Такъв „отговорен” към своите депутатски задължения човек избра ДПС, за да го прати в Европейския парламент. Подадоха му документите, Централната избирателна комисия (ЦИК) ги одобри. И тогава неколцина граждани се присетиха да попитат: Ама този човек, когото не сме виждали на живо от месеци, живее ли въобще в България? Ами в Европа? Ако не, тогава откъде-накъде се е запътил за Европейския парламент?

И се разигра случка, която би била комична, ако не беше трагична. Първо, защото Пеевски не е редови български политик, пише Людмил Илиев за вестник СЕГА.

Името му изниква навсякъде - медии, съдебна власт, бизнес. Стане ли въпрос за него, всички - чиновници, магистрати, явни и неявни политически партньори, предпочитат да мълчат и да се правят на разсеяни. Второ, защото изведнъж се разбра, че съществува страхотен парадокс в законодателството, който позволява на български гражданин да се кандидатира за евродепутат ако ще и да се е преместил за постоянно на Луната. Достатъчно е само по документи да се води, че живее в България.

Как се получава така? Ами много просто, както се оказа от сигнала, подаден от гражданското сдружение БОЕЦ. Хората са забелязали, че Пеевски никакъв го няма в Народното събрание в продължение на ужасно дълго време (междувременно отсъствията му се извиняват от парламентарната група на ДПС и депутатската му заплата се изплаща). Питали в парламента, отговорили им, че не знаят къде е. От централата на ДПС също се оказали в неведение, не го намерили и на публично известния му адрес в столичния хотел „Берлин”.

Тук Пеевски, там Пеевски, накрая - никакъв Пеевски.

Е, след като няма признаци, че е в родината, а не се знае дали пребивава в Европа, тогава отговаря ли на едно от основните законови условия да се кандидатира - да е живял поне през последните 6 месеца у нас или в друга страна - членка на ЕС?

Въпросът беше отправен към ЦИК, която можеше да използва повода, за да утвърди статута си на независим държавен орган, който си приписва, като положи поне формално усилия, за да разреши внезапно изникналия казус, като попита държавните институции - НСО, Гранична полиция, външно министерство и др., които биха могли да разполагат с информация къде живее Пеевски. Това би дало отговор на въпроса дали депутатът отговаря на споменатото изискване на Изборния кодекс и съответно дали регистрацията му за евровота е законосъобразна. От ЦИК обаче отговориха с писмо, в което дадоха да се разбере, че документалната проверка, извършена от дирекция ГРАО към регионалното министерство, е напълно достатъчна. Пуснал е Пеевски декларация, че има постоянен и настоящ адрес в България, чиновниците са погледнали в регистрите, видели са, че е така - и толкова по въпроса. Законът не изисква повече. Пеевски може да е непрестанно в чужбина и да се прибира у нас от дъжд на вятър, но щом записите на администрацията сочат, че е в България, значи е в България. Няма никакво значение, че прекарва повечето си работни дни в Дубай, както разкри сайтът „Биволъ”, който публикува информация за безбройните полети на депутата до ОАЕ в периода 2016-2018 г.

Тук е коренът на проблема - в законодателството.

Именно така разписаните правила позволяват на ЦИК да отклони исканията за каквито и да било реални проверки по казуса. Оттук нататък битката, която от БОЕЦ подеха във Върховния административен съд (ВАС) срещу отказа на изборните комисари да се задействат, беше предварително обречена. Просто защото ЦИК се обляга на закона, а съдът се произнася по законосъобразност, не по същество. С други думи, ако решението на комисията отговаря на буквата на закона, тогава ВАС може с чиста съвест да го потвърди. Както и напълно да пренебрегне показателните разпечатки с полетите на Пеевски до Дубай. 

По тази причина и от ЦИК уверено се позоваха на закона в своята защита пред съда. „Самият закон не се интересува от фактическото местоположение на този кандидат. Законодателят е предпоставил само да има такава адресна регистрация”, изтъкна представителят на комисията Мария Бойкинова на заседанието във ВАС. „Действително законът е недъг в тази му част. Точно в тази връзка европейски съдилища непрекъснато отправят упреци в решенията си, че подходът на законодателя, както и на прилагащите закона съдилища, впоследствие и административния орган ЦИК, е формален и схематичен, тоест те не събират доказателства дори когато е възможно да бъдат събрани доказателства. Това е нещото, което се опитваме да направим и в момента”, опита се да убеди съдиите адвокат Николай Хаджигенов, представляващ БОЕЦ. Безуспешно, тъй като ВАС се съгласи с аргументите на ЦИК, посочвайки, че при регистрирането на листите за изборите „кандидатите трябва да отговарят формално на изискванията на Изборния кодекс”.

„Формално” е ключовата дума, която предопределя и изхода по казуса.

Поне за момента, защото от БОЕЦ се заканиха да се обърнат към евроинституциите. Несъмнено темата ще изникне и следващия път, когато депутатите подхванат Изборния кодекс (което едва ли ще е скоро предвид многото скандали, които натвориха в последно време с изборните правила). А Пеевски ще може да вземе полета от Дубай до седалището на Европейския парламент в Страсбург. Ако реши.