Изминаха малко над шест месеца откакто Световната здравна организация обяви новият вирус като повод за глобална извънредна ситуация. В края на януари имаше почти 10 хиляди установени случаи на заразени с коронавирус и над 200 жертви на заразата

 Нито един от смъртните случаи не беше извън Китай. Оттогава насам животът на хората се променни значително. Възниква и въпросът дали човечеството се справя в битката с коронавируса, пита  Bloomberg TV Bulgaria 

Към момента в глобален мащаб има вече 20 милиона потвърдени случаи на заразени с коронавирус и над 700 хиляди смъртни случая. В началото на пандемията отнемаше седмици броят на заразените да се увеличи със 100 хиляди, докато сега това се случва за по-малко от денонощие.

„Все още сме в разгара на ускоряваща се, интензивна и много сериозна пандемия“, посочва д-р Маргарет Харис от СЗО, цитирана от BBC.

Въпреки че пандемията е глобална, ефектът ѝ не е еднакъв навсякъде по света.

Един факт обаче е сигурен за момента, независимо в кой регион се намира човек, и той е, че вирусът се предава чрез близък контакт. Колкото повече време хората прекарват в близост, толкова повече се разпространява и коронавируса.

Именно това води до високия брой на случаите в Латинска Америка - настоящият епицентър на пандемията, и ръста на новозаразени в Индия. Това обяснява защо Европа и Австралия се борят с постигането на баланс между отварянето на икономиките и овладяването на пандемията, както и защо властите в Южна Корея следят банковите акаунти на жителите и телефоните им.

Друг факт, който вече е доказан, е, че проследяването на вируса е сложно, тъй като често заразените нямат симптоми, но Covid-19 е достатъчно опасен, за да се наложи част от болните да бъдат хоспитализирани.

Сред страните, които привличат внимание с успеха си в овладяването на пандемията, е Нова Зеландия. Властите в страната действаха рано, като въведоха строги мерки и затвориха границите, благодарение на което сега там почти няма нови случаи, а жителите до голяма степен успяват да се завърнат към нормалния си живот.

Внедряването на основни мерки помогна и на по-бедните страни. Монголия има най-дългата обща граница с Китай, откъдето започна разпространението на коронавируса. Страната можеше да е много тежко засегната. До юли обаче в нея нямаше нито един случай, които да изисква интензивни грижи. Към днешна дата в страната има само 293 установени случая на заразени и няма жертви на болестта.

Голяма част от страните, които бяха тежко засегнати от вируса и въведоха строги мерки за ограничаването му, установяват, че той все още не е изчезнал и ще започне да се разпространява отново по-бързо, ако хората се завърнат към обичайния си живот.

Европа се опитва да отвори икономиките отново и да се завърне към нормалността, но Испания, Франция и Гърция отчетоха най-високия брой на новозаразени от седмици насам. Германия докладва за над хиляда случая на новозаразени за денонощие за пръв път от месеци. Носенето на предпазни маски за лице е общоприето в Европа, въпреки че някои летни курорти се опитват да се противопоставят на идеята.

Един от последните уроци е, че временният успех не е гаранция за бъдещето. Хонконг получи много похвали за овладяването на първата вълна на пандемията, но наскоро затвори баровете и фитнесите отново, докато Disneyland успя да остане отворен за по-малко от месец.

“Премахването на ограничителните мерки не значи завръщане към стария начин на живот. Това е ново нормално. Хората като цяло не разбират посланието”, твърди лекар в лондонска болница.

Кога обаче ще свърши всичко това?

В близките месеци ще се обърне внимание на Швеция, за да се разбере дали нейната стратегия ще бъде възнаградена в по-дългосрочен план. Страната не въведе строги мерки срещу коронавируса, но досега имаше значително по-високо ниво на смъртност от нейните съседи.

Като цяло надеждите на света за завръщане към нормалния живот разчитат на ваксина.

Към момента има шест ваксини, които навлизат във фаза на ранни клинични тестове. Критично ще бъде, когато светът открие дали обещаващите ваксини наистина работят. Здравните експерти отбелязват, че все още акцентът е върху това “дали” светът ще получи ваксина, а не “кога” тя ще бъде налична.