За първи път празникът на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник у нас през 1939 г.

С манифестации, протести и концерти се свързва Денят на труда и международната работническа солидарност – 1 май, в България през годините. Датата обаче е желана и за сватби.

Денят се отбелязва от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.). През 1890 г. е и първият опит в България да се чества Денят на труда по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.

За първи път празникът на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник у нас през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труда, приет на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е чествал на 1 и 2 май, а с изменение от 1990 г. се отбелязва само в един ден.

Във вътрешния бюлетин от 1 май 1963 г. БТА съобщава за честването на Деня на труда в столицата и в страната.

„Стотици хиляди трудещи се изпълниха и този път улиците и булевардите на София и като буйна пълноводна река се отправиха към площад „9 септември“, за да се влеят в тържествената първомайска манифестация. В слънчевото пролетно утро групи в пъстри народни носии вият кръшни хора, ечат бодри първомайски песни. Над челните редици на огромния поток от хора се развяват трицветни, червени и сини знамена, жилести ръце носят макети, лозунги и плакати, с които трудещите се изразяват своята солидарност с работещите от цял свят, своята привързаност към братската общност на социалистическите страни, вярата си в тържеството на мира, труда, свободата, равенството на трудовите хора от петте континента“.

„Фанфари известяват началото на първомайската манифестация. На трибуната на мавзолея на Георги Димитров застават другарите Тодор Живков, Станко Тодоров, Таню Цолов, Георги Трайков и др. Появата на ръководителите на партията и правителството предизвика вълна от възторжени овации и възгласи в чест на славната БКП, която води смело нашия народ по пътя на социализма и комунизма.

Една след друга колоните на трудещите се минават пред белокаменния мавзолей. Стъпката е твърда и уверена, в погледите се чете решимост да изпълнят величествената програма, начертана с директивите на историческия Осми конгрес на БКП“, пише още в текста, който свидетелства за духа на времето.

От информация от Варна научаваме, че одесчани отново са дошли на гости на варненци. „По добра традиция и с днешния първомайски празник двата града-братя - Одеса и Варна, си гостуват взаимно. Тази сутрин на варненското пристанище с пътническия кораб „Литва“ дойдоха, за да прекарат празника сред варненци, близо 320 души съветски приятели от Одеса и Одеска област“, пише БТА. Преди обяд гостите присъстваха на първомайската манифестация на варненските трудещи се, а на обед гостуваха на редица трудови колективи от града и окръга. Утре съветските гости ще разгледат някои забележителности на Варна..

Друга информация от Сливен от 1 май 1963 г. носи заглавие „Малките празници на големия ден“ и в нея картинно е описано как десетина двойки са избрали празника, за да сключат брак.

„Манифестацията завърши, но улиците все още са пълни с празнично облечени хора и изведнъж, сред многолюдието, ту на едно, ту на друго място, избликват радостни шумни възгласи: „Ха, да е честито“ и дръпват се хората настрани, защото сред многоцветния човешки килим се белват булчински премени. Ето първи към Градския съвет тръгват банцингарът Стоян Николов от завод „Цочо“ и кетелистката от фабрика “8 март“ Елена Кисьова. С тях са другарите им по работа, близките им. От сърце им се радват познати и непознати. Точно пред съвета обаче ги настига друга сватбарска група – в траен съюз на този светъл ден свързват своя живот учителката Лиляна Русева и Атанас Паскалев. Сватби, сватби, бели пролетни сватби! Не една, не две, десет булки в бели премени, обкичени в цветя, спретнати младоженци. Ето тук са работниците Петър Габъров и Марийка Недялкова, Димитър Пешев и Марийка Казакова, Тодорка и Георги Воденичарови...Та могат ли да се изброят всички щастливци! Десетки млади хора вляха своята радост в големия ден“, разказва репортерът на БТА.

Освен със сватби, празникът се свързва и с други радостни събития. През 2011 г. преди началото на първомайския протестен митинг на левицата е съобщено, че тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев е станал баща на момиченце - Дария. Бебето се е родило тази сутрин в 5:22 часа. Тежи 3,300 кг. и е високо 50 см.

Първи май, освен че е ден на труда, ден на протеста срещу всяка социална несправедливост, е и ден на надеждата, отбелязва тогава Станишев на митинга на левицата. Днес съм особено развълнуван, защото именно на този ден, тази сутрин, се роди моята дъщеря и искам тя да има бъдеще в България, заявява той.

Традицията с първомайския протестен митинг продължава и настоящия председател на БСП Корнелия Нинова. На 1 май се отбелязва и празникът на вестник "Дума" и левия печат.

По традиция в Деня на труда синдикатите у нас организират празнични шествия, концерти и информационни кампании.