Вариантът Омикрон вероятно не изисква специална бустерна ваксина.

Стандартна подсилваща доза има същото ниво на защита, каквото и специалната ваксина на компанията Moderna, предназначена за борба с Омикрон.

Това показва проучване на изследователи от правителството на САЩ, при което на маймуни, ваксинирани с две дози от ваксината на Moderna, 9 месеца по-късно се поставя или конвенционалния бустер на компанията, или такъв, насочен специално към варианта Омикрон, предава Reuters, цитирана от Актуално.

Изследователите тестват различни аспекти на имунните реакции на животните и ги излагат на вируса. Те откриват, че и двата бустера произвеждат "сравними и значителни увеличения на неутрализиращите реакции на антителата" срещу всички варианти, включително Омикрон, според проучването, публикувано на bioRxiv преди партньорска проверка - т.е. това все още е чернова.

И Moderna, и BioNTech/Pfizer започнаха да тестват специфични за Омикрон бустери на своите ваксини в клинични проучвания върху хора.

Добра новина

"Това е много, много добра новина. Означава, че не е необходимо радикално да препроектираме ваксината, за да я направим ваксина за Омикрон", казва Даниел Дуек, изследовател на ваксините в Националния институт по алергии и инфекциозни болести, който ръководи проучването.

Според Дуек причината е, че както оригиналната, така и специфичните за Омикрон ваксини са "кръстосано реактивни", което означава, че могат да разпознават много различни варианти на вируса.

Резултатите са подобни на проучвания, тестващи бустер на Moderna, насочен към Бета варианта на коронавируса, каза д-р Джон Мур, професор по микробиология и имунология в Медицинския колеж Уийл Корнел, който не е участвал в изследването.

"Нека видим какво показват данните (от проучването) при хора. Данните за маймуните като цяло са доста предсказуеми, но ще ви трябват данните при хора", съветва д-р Мур.

Едно от ключовите предимства на проучването на маймуните е, че изследователите могат да ги ваксинират с бустерна доза и след това да ги заразят с вируса и да измерят имунния отговор, нещо, което не може да бъде направено при опити с хора, обяснява Мур.

Лоша новина

Молекулярният биолог д-р Георги Маринов обаче е на съвсем различна позиция в тълкуването на резултатите. Той отдавна предупреждава, че сегашните ваксини сами по себе си не могат да се справят с епидемията и че трябва "китайски подход" в целия свят.  Това обаче отдавна се оспорва като невъзможно предвид факта, че вирусът премина в много животински популации и има животински резервоари.

"Омикрон бустерът работи по-лошо от хомоложния бустер (бел. ред. - т.е. сегашния бустер)", казва Маринов. Той посочва, че Омикрон бустерът съгласно това изследване всъщност вдига титрите антитела по-малко, отколкото оригиналната ваксина. С други думи, позицията му е, че имунитетът след ваксина спрямо следващите варианти на коронавируса ще намалява още по-бързо.

"Резултатите за Омикрон ще бъдат извъртени като добри новини, т.е. видите ли, няма нужда от ъпдейтната ваксина, сегашната работа. В действителност е точно обратното, това са изключително неприятни новини. Заключението е, че масовата инфекция е заключена като нещо неизбежно за обозримото бъдеще", категоричен е д-р Маринов.

"С отказа си да спрем трансмисията сме оставили вируса да еволюира във форма, която да е много по-трудна за неутрализиране. Никога не биваше да бъде позволявано да се стига дотук, а вероятно ни чака още по-лошо в бъдеще - има идентифицирани ин витро версии на спайк протеина (S протеина), които няма да могат да бъдат неутрализирани въобще, тъй като се свързват с АСЕ2 (рецепторът в някои клетки в тялото ни, през който вирусът прониква) много по-здраво отколкото и най-силните моноклонални антитела се свързват с тях. Все още не сме стигнали дотам, но това е нещо съвсем възможно в бъдещето", рисува нерадостна картина Маринов.