Въпреки че Карлово посреща ХХ век с по- малко от 10 000 жители, ако се заровим из прашните страници на Възрожденското минало, именно тук, в Подбалкана, ще открием палитра от будни личности, оставили забележителна диря.

Една от тях, Райна Касабова, показва не само възхитителен героизъм, но със своята жертвоготовност се превръща в световен пионер. Тя е първата жена, участвала в полет във военна обстановка.

Връщайки се назад, нейната история ни показва, че често зад забележителните личности се крият дълбоки корени.

Нейният баща, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея,  загубвайки едната си ръка в славната битка. Кръстник на майка й Мария пък е самият Васил Левски, а като малка тя разнася до пощата комитетски писма.

Цялото семейство е изпълнено с порив за свобода, затова съвсем естествен щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като ученик в четвърти клас заминава да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански.

Самата Райна, родена на 1 май 1897 година, също копнее да даде своя дан за родината си и макар че новината за военната мобилизацията преди Балканската война я сварва едва 15-годишна, тайно от родителите си тя се записва на самарянски курс.

Водена от неизмеримия ентусиазъм, обхванал целия народ в мечтата му за национално обединение, Райна, заедно с още стотици хиляди герои, потегля на югоизток.. Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където трябва да бъде разположена полевата болница.

Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета. Балканската война е ярък пример за това, че когато българите са обединени и мотивирани, пред тях няма невъзможни неща.

Мустафа паша е превзет още на първия ден, идва ред на Лозенград. Един немски фелдмаршал преди това е заявил, че тази крепост може да бъде превзета само от пруси и то след 6-месечна обсада. Лозенград е превзет за 2 дни.

Най-тежкото изпитание обаче предстои – Одрин, чиято крепост по онова време е смятана за непревземаема.

16 октомври 1912година пилот поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев със самолет „Албатрос Ф-II“ извършват първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация.

Райна става свидетел, самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Скоро заедно с колеги от полевата болница посещават военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното.

Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки огромното желание на девойката, авиаторите се съгласяват. Но все пак е война, фронтът е близо и разходките из въздуха не са разумна идея.

Така че летците решават да й възложат конкретна задача – колкото отговорна, толкова и благородна.

Защитникът на Одринската крепост Шукри паша, притеснен от затягащия се български обръч, започва да разпространява слухове из града.

Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Тук идва ролята на Райна. Снабдена от летците с необходимото оборудване, тя се качва на наблюдателското място на самолета „Воазен“ зад пилота Стефан Калинов.

Когато минават над Одрин, Райна в ролята на авиатор, безстрашна пред дъжда куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение – че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следва- ща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация. След полета смелата карловка е безкрайно щастлива и пише на родителите си:

„С особен интерес следихме полетите на нашите смели авиатори. Те събуждаха у нас чувство на гордост. Стана така, че и аз се заразих от техния пример.“

Одрин пада на 26 март 1913 година, а конфликтът приключва на 30 май. Уви, наред със спомена за приключенското летене, войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна. През следващите години тя лекува травмите си, причинени от тежките условия в лазарета и благодарение на силния си дух побеждава тежките болежки.

През 30-те години печели конкурс за красота във Варна.

За съжаление така и не създава семейство, тъй като любовта на живота й загива през войните.

При посещението си в България през 1963 година Валентина Терешкова – първата жена, напуснала пределите на Земята, изявява желание да се срещне с първата жена, летяла на боен самолет, и я посещава в родния я град. Райна Касабова умира на 71 години през 1969 година.

Тя не само е призната за първата жена в света, изпълнила стратегическа задача в боен полет, но много по-важна е същността на стореното – тя не е хвърляла бомби, не е убивала хора, нито е рушила културното наследство на красивия град.

Тя не се опитва да заблуди противника, а хвърля върху него дъжд от истина, която не цели да навреди на врага, а да го спаси от самоунищожение.

Не само България, а и светът определено може да се гордее с първия военен полет на жена, превърнал се в истински символ на стремежа за мир, човещина, за взаимно уважение.