Ще отнеса в Москва казан за ракия и плакати от филма "Героите на Шипка"

- Не казвам сбогом, а до нови срещи!

- Предстоящите руско-български разговори ще открият нови перспективи за партньорството

- Всички в посолството гласувахме Белоградчишките скали да влязат в "7-те нови чудеса на света"

- Руснаците по българското море вече са с 30% повече, а сезонът още не е свършил

-Колко лесно българите разбират "Да нет, наверное", а руснаците - "Да, ама не"

- България ме порази с уникално съчетание на природни феномени и паметници на културата

Посланикът на Русия Юрий Исаков избра "Стандарт" за интервю в края на 8-годишния му мандат в България. Преди заминаването си той получи високи награди от българския президент Росен Плевнелиев и от патриарх Неофит. Държавният глава отличи дипломата с орден "Стара планина"- Първа степен, а патриархът - със "Св. Св. Кирил и Методий". По време на продължителния си мандат г-н Исаков активно работеше за добрите отношения между Русия и България дори в периодите на най-трудна политическа конюнктура. Опитният дипломат винаги подчертаваше, че общата история, вяра и славянски корени са постоянна величина, върху която трябва да се надграждат политическите и икономическите отношения. В края на интервюто Юрий Николаевич каза убедено, че не се прощава с България, а казва "До нови срещи!"

- Юрий Николаевич, какво означават за Вас високите награди, с които Ви изпраща България?

- Висшата държавна награда на Република България е не само положителна оценка на моя осемгодишен труд, но и резултат на усилията на целия колектив на посолството за укрепване на традициите на руско-българската дружба и за развитието на многоплановото двустранно взаимодействие. Не се съмнявам, че в сегашното трудно време ще успеем да запазим за потомците традициите на нашите топли човешки и искрени братски отношения. В тази връзка винаги си спомням мъдрия национален девиз на България, от който съм се ръководил в работата си и за който съм призовавал своите сътрудници - "Съединението прави силата". Ако го следваме, то ще успеем във всичко. Що се отнася до църковния орден "Св. Св. Кирил и Методий", той за мен не е по-малко значим от светските награди. Близкият диалог между сестринските Руска и Българска православна църква винаги е бил и си остава една от най-важните и неотменни основи на отношенията ни. Радостно е, че по време на мандата ми като ръководител на руската дипломатическа мисия се състоя първата за последните 20 години визита на Светия патриарх на Москва и цяла Русия в България. Няколко пъти в Москва бе Предстоятелят на БПЦ. Несъмнено, важна е и духовната близост на руския и българския народи, нейните символи, както неотдавнашното прославяне в лика на светците на дългогодишния настоятел на Руската църква в София архиепископ Серафим /Соболев/.

- Вашите заслуги по достойнство са оценени и в родината Ви. Президентът Владимир Путин Ви награди през 2014 г. с орден "Дружба". Вие сте на дипломатическа служба вече над 40 години. Доволни ли сте от своята професия?

- Да получиш толкова висока награда от президента на Руската федерация е, разбира се, приятно и много вълнуващо. Това е голяма чест, но е и отговорност, стимул за още по-активно отстояване на интересите на Отечеството, за труд за благото на Родината. С дипломацията аз действително съм свързан вече почти половин век - от постъпването ми в Московския държавен институт за международни отношения, който с право се смята в нашата страна за ковачница на дипломатически кадри. Именно там в студентските години бяха положени основите, които заедно с практическия опит, получен в работа на "поле", ми дадоха възможност да се формирам като професионалист. Дипломатите не само живеят и се трудят зад граница. Ние винаги сме длъжни да сме в течение на случващото се. При това не само да сме запознати с актуалната политическа и икономическа ситуация в страната, където пребиваваме, да знаем и да разбираме нейната история и култура, но и постоянно да "държим ръка на пулса" на световните процеси. Налага се постоянно да общуваме с хора, да намираме решения на обърканите проблеми, включително чрез разумни компромиси, да сме психологически устойчиви, толерантни, сдържани. Да бъдеш дипломат, разбира се, е интересно. За себе си не бих пожелал друга професия.

- Как мислите, в сегашния етап ще успеем ли да съхраним за бъдещите поколения историческите славянски връзки, общността на религиите и културата?

- Лично аз дълбоко съм убеден, че в отношенията между нашите страни историческата, духовната и дори, бих казал, цивилизационната общност, са постоянна величина. Политиката и икономиката са само надстройка над здравия фундамент на хилядолетното славянско единство. Независимо от променливата международна конюнктура, въпреки лошо прикриваното желание на отделни западни партньори да ни отделят един от друг, в Русия и България както в миналото, високо се цени и грижливо се пази традицията на по човешки топлата и искрена дружба и сътрудничество. Може де се каже, че България ни е подарила писменост, а Русия и е дарила свобода. Много руски литературни паметници се основават на постиженията на Търновската книжовна школа. Значително влияние на развитието на руската духовност е оказал високо почитаният у нас митрополит Киприян. Общата борба за Освобождението на българите от петвековното османско робство, свързва нашите народи с неразривните "кръвни" братски връзки. Искрено радва и това, че взаимният интерес и симпатията един към друг характеризират и днешния двустранен хуманитарен обмен. Редовните гастроли на руски артисти в най-големите български градове винаги препълват залите. Руският език остава вторият по изучаване в България, стабилно се развиват образователното сътрудничество и академичният обмен.

- Да поговорим за това, което усложнява нашите взаимоотношения. Кога според Вас ще бъдат отменени икономическите санкции на ЕС срещу Русия заради Украйна, които имат отрицателно въздействие и за България? Освен това как оценявате състоянието и перспективата на икономическите връзки между Русия и България?

- Мисля, че е по-уместно първият въпрос да се зададе на ръководството на Евросъюза, който за съжаление инициира въвеждането на незаконни санкции към Русия. Аз бих могъл само са констатирам, че е нанесена значителна икономическа вреда на самите държави-членки на ЕС. По някои оценки през 2014-2015 г. тя е около 40 милиарда евро. Преди всичко заради загубите на западните доставчици на руския пазар. Предизвиканите ответни руски ограничения в аграрната област засегнаха и България, макар и в много по-малка степен в сравнение с повечето други страни в ЕС. Доколкото ми е известно, обаче, преките загуби в този отрасъл достигат 15-20 милиона евро. Що се отнася до нашето икономическо взаимодействие, то за съжаление в момента нещата не стоят по най-добрия начин. За пример мога да посоча само една цифра: Според резултатите за първото полугодие на тази година стокообменът между нашите страни е намалял с почти 30 процента. Но нека не се настройваме негативно. Както е казал в древността цар Соломон, "и това ще премине". Аз съм сигурен, че руско-българските връзки имат голямо бъдеще.

- Как по-специално виждате двустранното взаимодействие в областта на енергетиката?

- Сътрудничеството в енергийната сфера е един от нашите приоритети. Състоялият се по инициатива на българската страна телефонен разговор между президента на Русия Владимир Путин и министър-председателя на България Бойко Борисов е призован да придаде импулс на енергодиалога, включително за определянето на по-нататъшната съдба на съвместните енергийни проекти. На 5-6 септември във Варна ще се състои "кръгла маса" по инвестиционните аспекти на проекта за газов хъб "Балкан", в която както се очаква, ще участват и руски експерти. Освен в това за средата на септември се планира среща на съпредседателите на руско-българската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество - първия заместник министър на правосъдието на Русия Сергей Герасимов и министрите на икономиката и на енергетиката на България Божидар Лукарски и Теменужка Петкова. Те ще направят междинна равносметка на реализирането на решенията на XV-то заседание на Комисията, включително в сферата на енергетиката. Не се съмнявам, че предстоящите контакти ще се окажат полезни и ще открият нови перспективи за партньорството.

- В туризма какво може да очакваме за тази и следващите години?

- Искрено се радвам, че сега наблюдаваме позитивна динамика в тази област. Това не е учудващо. Слънцето, морето, вкусната кухня, езиковата и духовна близост, невероятните забележителности и традиционната българска доброжелателност привличат моите сънародници в прекрасната ви гостоприемна страна. В българското министерство на туризма изчислиха, че почиващите в България руснаци през този сезон са се увеличили с до 30 процента, а сезонът още не е приключил!
Бих искал да отбележа активната работа на вашето ведомство, което успешно предлага българския туристически продукт на руския пазар, върху специални културно-исторически и поклоннически маршрути, представляващи особен интерес за руския човек.

- Юрий Николаевич, какво е за Вас България - страната, в която Вие сте живели и работили като посланик 8 години?

- Трудно е може би да се повярва, но в България аз за пръв път дойдох през 2008 г. и то като посланик. Разбира се, имах представи за страната и то доста ясни. Даже на битово равнище България винаги е присъствала в моя живот. Първата цигара, която изпуших /слава Богу, отдавна вече не пуша/, както и първата чаша вино, изпита със съкурсници в университета, бяха българско производство.

А като пристигнах в София, разбрах, че на моя рожден ден 18 март 1948 г., е подписан първият в историята Договор за дружба и сътрудничество между нашите страни. През тези осем години имах щастието по-близо да се запозная с възхитително разнообразната природа, градове, манастири, великолепно черноморско крайбрежие и удивително многостранната история на България. Аз обикнах страната и гостоприемните й хора от цялата си душа и завинаги ще запазя за тях само най-топли спомени.

- Добре ли се запознахте с България. Имате ли любими места у нас? Как се чувствахте тук?

- Откакто съм в България, съм се старал да науча и да видя колкото се може повече неща. Съвместявах според възможностите служебните си задължения с хобито си да пътувам. Със съпругата ми обичаме да откриваме за себе си нови места. Девиз на семейството ни е прочутата фраза на руския изследовател на Централна Азия Николай Пржевалский: "Животът е прекрасен и за това, че можем да пътешестваме!" Вашата страна ни порази с уникално съчетание на природни феномени и паметници на културата. Това е такава наситена и плътна сплав, че за мен е нереална задача да избера едно "любимо място". Първото, което ми идва на ум, естествено, е Шипка, дефилето и водопадите в района на Триград, пропитите с изконен балкански дух Мелник, Златоград и Копривщица, древните Несебър и Созопол. И накрая още един впечатляващ феномен - Белоградчишките скали. Възползвайки се от служебното си положение, аз убедих сътрудниците на посолството на Русия да гласуват заедно с мен за включването им в списъка на "7-те нови чудеса на света" през 2009 г. В България има прекрасни древни градове. Не само красавицата София. Имам предвид Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Стара Загора и други. Отделна тема са манастирите с невероятната си красота. Истински огнища на духовността са Рилският, Троянският, Бачковският, Роженският, Гложенският манастири... Аз никога няма да забравя чувството на вътрешно родство, когато седмица след пристигането ми в България за пръв път посетих българската църква - Храм "Рождество Богородично" в Рилския манастир и чух там молитва на старославянски език.Точно същите думи, които звучат и във всеки православен храм в Русия.

- Имате ли много приятели в България? Какви са според Вас българите като хора и народ, с който, както споменахте, руският народ има духовна, историческа и културна близост? Какво Ви е мнението за българските политици и дипломати?

- Най-подкупва българското дружелюбие, вашата душевна щедрост и вътрешна независимост. И разбира се, като руски посланик много се радвам, че много българи знаят руски език, че познават нашата култура и имат неподправен интерес към съвременния живот на Русия. Дружеското разположение между нашите два народа ни дава възможност бързо да почувстваме взаимната симпатия, да намерим общ език, където и да се срещаме. Ние сме много открити и емоционални. А колко лесно българите разбират руския израз "Да нет, наверное", а руснаците - българското "Да, ама не". Опитайте се да обясните техния тънък смисъл на хора от друга нация! Такива примери има не един и два. В България се сдобих със стотици нови познати и което е най-важното - истински приятели, които са изключително близки с мен по светоусещане. Убеден съм, че нашите отношения ще продължат и след като се завърна в Москва. Що се отнася до заключителната част на вашия въпрос, преди всичко бих желал да благодаря на всичките ръководители и сътрудници на държавните органи и на други официални учреждения, с които съм общувал и съм работил в България. Разбира се, може да сме имали различни гледни точки по едни или други проблеми. Но за щастие повечето мои партньори разбират, че за решаването на спорните моменти трябва да се води диалог, да се обменят аргументи, да се търсят компромиси. Така винаги е по-добре, вместо да не се разговаря и да се натрупва неразбиране. Политиката, както е казвал Ото фон Бисмарк, е изкуство на възможното. Именно дипломатите и правещите държат ключа, с който отношенията между страните могат да станат взаимоизгодни и успешни.

- Освен спомените, ще отнесете ли в Русия нещо, което да Ви напомня за България? Ще Ви се иска ли в бъдеще да посетите нашата страна?

- Имаме не малко сувенири за спомен. Съпругата ми има българска народна носия, а аз - бродирана риза. В София събрах не голяма, но скъпа на сърцето ми колекция от български марки. От колеги получих ценен подарък - оригинални афиши за съвместния исторически филм от 1954 г. "Героите на Шипка". Ще отнеса в Москва и уникален с красотата си, а убеден съм и с практическата си стойност, меден казан за ракия, изработен от забележителен майстор в Пловдив. Не се съмнявам, че на московските ми приятели тази обикната от мен българска "напитка на боговете" ще им направи незабравимо впечатление. Убеден съм, че всеки, който поне веднъж е бил в гостоприемната България, иска да се връща тук отново и отново. За да похапне от много вкусните ястия, да се отпусне на ласкавото слънце или да се спусне по пистата на заснежения планински връх, да се разходи по старинните улички или да си отдъхне от суетата на големия град в свещените манастири. Така че аз не се сбогувам, а казвам:"До нови срещи в нашата България!"