Кампанията вече набира средства за втора линейка, като вече ще се събират и метални кенчета

В годините кампанията „Капачки за бъдеще“ се превърна в една от най-мащабните и обединяващи инициативи в България. Чрез събирането на тонове пластмасови капачки, а от тази година и алуминиеви кенчета, успяха да се закупят и дарят по различни болници в страната кувьози за недоносени бебета. От събраните суровини през 2020 година пък екипът успя да закупи неонатална линейка, която утре ще пристигне не къде да е, а именно в Пловдив. Жалко е, че първата такава детска линейка в България е дарена едва през 2017 година. Този факт доказва, че има още много какво да се изисква от здравеопазването, а понякога народът поема щафетата, вместо да чака наготово.

„Капачки за бъдеще“ 2021-а ще се състои на 16 октомври в Пловдив на паркинга на „Метро-1“ – 10:00 до 13:00 ч.; Благоевград – 10:00 до 14:00 ч. на паркинга на Кауфланд; Бургас – 10:00 до 12:00 ч. на паркинга на BILLA Трапезица; Велико Търново – 9:00 до 14:00 ч. на стадион „Ивайло“; Велинград – 9:00 до 13:00 ч. на Техномаркет – Велинград; Враца – 10:00 до 14:00 ч. на паркинга на Кауфланд; Горна Оряховица – 10:00 до 13:00 ч. на Летен театър; Ловеч – 10:30 до13:00 ч. на паркинга на LIDL; Перник – 11:00 до 15:00 на Кауфланд в центъра; Плевен – 10:00 до 14:00 ч. на Кауфланд на ул. „Гренадирска“ 119; Русе – 10:00 до 13:00 ч. на паркинга на хотел Дунав; Стара Загора – 10:00 до 14:00 ч. на Парк Мол; Троян – 10:00 до 14:00 ч. под парк Къпинчо; Трявна – 10:00 до 13:00 ч. на площада пред НЧ „Пенчо Славейков“; Търговище – 10:00 до 13:00 ч. на Кауфланд; Хасково – 10:00 до 14:00 ч. на сцената на пл. Свобода; Шумен – 10:00 до 14:00 ч. пред мебелен магазин PREGGO и Сливен – 10:00 до 14:00 ч. на LIDL на бул. „Цар Симеон“ 37.

Както и на 17 октомври във Варна – 10:00 до 14:00 ч. на LIDL до Окръжна болница; Ботевград – 10:00 до 12:00 ч. в ж. к. Саранск, бл. 12; Пазарджик – 8:30 до 10:30 ч. Професионална гимназия по строителство и архитектура; Ямбол – 10:00 до 14:00 ч. пред зала ДИАНА и София – 9:00 до 17:00 ч. на площад „Александър Батенберг“.

Дни преди кампанията MediaCafe разговаря с основателя ѝ Лазар Радков.

Новината от последните часове е, че неноаталната линейка, купена, благодарение на миналогодишното издание на кампанията, утре пристига в Пловдив. Защо се спряхте на нашия град и кои райони се очаква да обслужва тя?

Там, където има най голяма раждаемост, има и най-голям брой недоносени дечица, с различни здравословни проблеми при раждането. Най-голяма е раждаемостта в Югозападния регион, съответно в София и прилежащите области. Но там вече има две дарени детски линейки от други каузи и те вършат чудесна работа.

На второ място по раждаемост е Южна централна България и неонатологията в Пловдив обслужва най-тежките случаи на недоносеност и на други проблеми на новородените на Пловдивска област, област Пазарджик, Смолян, Хасково и Кърджали. Този регион е и на първо място по раждаемост на хора извън градовете, което означава, че има още по-голяма нужда от подобен специализиран медицински транспорт. Това е причината!

Линейката ще отиде при Центъра за спешна медицинска помощ и ще обслужва населените места от изброените общини.

Каква ще е следващата цел на „Капачки за бъдеще“?

Искаме да осигурим неонатални линейки и в други градове с университетски болници и да помогнем за транспорта на недоносените бебенца. Такива болници има за Централна северна България в Плевен, за Североизточна България във Варна, за Югоизточна България в Стара Загора. Водим комуникация със завеждащи специалисти в болниците, знаем къде имат нужда от автомобил, къде от други медицински апаратури, така че работим в посока да помогнем на тези центрове, които обслужват по четири-пет области.

Колко струва една такава линейка?

Струва приблизително 200 000 лв. Направена е по всички изисквания за медицински превоз на недоносени, а аз изисках да се сложи специализирана платформа, която позволява кувьоза да се разтоварва от един човек, за да улесни работата. Има и платформа, обираща вибрациите, които се случват при транспорт и са най-големият рисков фактор за здравето на децата по време на превоза.

Как решихте да включите и събирането на алуминиеви кенчета?

От много време исках да включа пластмасовите бутилки, но засега не се случва. Затова предложих да събираме кенчета, защото те се консумират в големи количества. Често виждам смачкани по земята, покрай кошчетата, така тъкмо ще намалим замърсяването на градинките. А и материалът е скъп. Върви над 1500 лв. за тон. Така ще се съберат повече средства, а имам за цел кампанията да се разрасне. Освен линейки, искам да помогнем и за направата на offroad линейки за различни спасителни организации, като Аварийно спасяване – Пловдив, например. В София също имаме клон. Да обучаваме хора, които да реагират при бедствия и пожари. Да ги оборудваме с екипировка и прочее.

Като каза пожари, покрай пожарите в с. Югово и Нареченски бани, в групата на кампанията къде на шега, къде на сериозно, се обсъждаше идеята да се събират капачки за хеликоптери за гасене на пожари. Мислиш ли, че подобно нещо е възможно?

Може би е възможно, просто ще трябва да се съберат повече средства. Но пък преди година никой не предполагаше, че ще съберем за детска линейка. При хеликоптерът със сигурност няма да се разминем без някаква търговска дейност. Ако за линейката говорим за 200 000 лв., там говори за от 2 млн. нагоре. Обаче вече водя консултации по темата. Сложно е, но ще продължавам да проучвам как стоят нещата. Така че, кой знае! Всичко е въпрос на желание и малко късмет. Нали знаеш – правим каквото можем, пък да става каквото трябва.

Защо всъщност се налага народът да събира за здравни продукти и апаратури, които би трябвало държавата да е осигурила на медицинските центрове?

Няма област в нашата държава, за която да се замислиш и да не откриеш големи проблеми. И то на всички нива – от управленческо до най-ниско. Решението е да се опитваме да бъдем активни, да оказваме граждански натиск върху институциите да си вършат работата. Доброволчеството и благотворителността трябва да се развият още. В никое общество нещата не са се случили от само себе си. И да гледаме някои по-развити страни, където всичко работи ефективно, то това е, защото десетилетия хората са се борили да е по-добре. Просто ние в България сме на етап, където тепърва започваме да се борим. Да поддържаме чисто, да се трудим, да даваме от себе си, за да постигнем нещо. И смятам, че колкото повече такива хора има, толкова повече ще вървим в положителна посока.

Факт е, че няма само негативи в институциите. Във всяка администрация има и много свестни хора, които ни помагат. Предоставят ни пространства за провеждане на кампанията, на места помагат с транспорт или със складиране на материалите, докато стане време да се транспортират.

Разбира се, аз го гледам и от екологична страна – че това е вид рециклиране на ненужната пластмаса, а вече и алуминий.

Да, така е! Колкото повече са хората, толкова повече отпадък се генерира. Темата за рециклирането тепърва ще става много важна за всяко модерно общество. Този отпадък може да замърсява, може да е опасен, но може да е и суровина. В момента съм III курс студент по Химическо инженерство и виждам как, ако се направи адекватна структура и процеси да бъде събран, може да се използва като материал за нова продукция или като източник на енергия.

Правил съм проучвания между хората, които събират капачки, и се оказва, че 90% от тях са разбрали колко по-лесно е да събират разделно и са го превърнали в ежедневие. 77% пък казват, че откакто събират капачки, са осъзнали колко пластмаса използват в бита си и са я редуцирали. Освен това, когато си отделиш капачката за каузата, е по-малко вероятно да си изхвърлиш бутилката сред природата или в обикновеното кошче.

Ефектът е още по-голям при децата в детските градини и училищата, защото се учат, че дори с мъничко могат да помогнат на някого, да са солидарни към нуждаещите се, да опазват природата.

Освен капачки, много хора носят всякакви отпадъци от бита си, което е против концепцията. Кои са най-абсурдните неща, които сте намирали в чувалите?

Няма начин в кампания, в която участват стотици хиляди жители, да не се открият неща, на които не им е там мястото. Дали от немарливост, дали от невнимание, или злонамереност. Най-абсурдното, което сме откривали, е тоалетна чиния. Също бикини, презерватив, тест за бременност, орехи. Веднъж открихме дебитна карта, която едно момиче си потърси половин година по-късно. Изобщо попадали сме на невероятни неща.

Често става объркване със сърцата за капачки, които се поставят от общините, други организации или физически лица. Нека веднъж завинаги да кажем на читателите как да ги различават, тъй като се създават спорове, относно поддръжката.

Спомням си, имаше един общински съветник в Стара Загора, който преди години беше поставил сърце и разправяше, че събира капачки за нашата кампания, а то не беше така. Потърсихме го с адвокати, та всичко се оправи.

Сърцата на „Капачки за бъдеще“ в 99% от случаите са брандирани и би трябвало да има контакт на лицето в града, което ги обслужва. Има такива, на които не пише нищо, но те са много малко. Иначе разполагаме с над 600 доброволни пункта в над 150 населени места – гаражи, мазе, кафене, магазинче, склад, офис на спедитори и прочее. Този списък го има в страницата ни. Ако хората не го намерят, могат винаги да ни пишат.

Неведнъж си споделял, че някои хора изискват от теб или други доброволци да вършат едно или друго. Може ли да изискваме или по-скоро докъде можем да изискваме, когато говорим за благотворителност? Ясно е, че веднъж захванали се, поемаме отговорност, но от друга страна, всичко се случва на доброволни начала.

От доброволците никога не мога да изисквам, защото те го правят на добра воля. Объркването може би идва от това, че в представите на някои хора сърцата са еквивалент на контейнерите за отпадък, за които плащаме данъци, такса смет, има фирми подизпълнители и когато се напълнят, някой получава пари за изхвърлянето им.

Но при нас механизмът е обратен. Доброволците вадят пари от собствения си джоб, поръчват на майстор да им изработи сърце и го поставят, защото искат да подкрепят кампанията. Не само, че дават средствата от себе си, но са се заели и да обслужват сърцето. При някои се получава по-лесно, при други – по-трудно, защото често гражданите трупат тубите си отпред. Сърцата не са предвидени за туби, не са предвидени за кашони! Те са за малко количество капачки. Големите количества са за доброволните пунктове или когато два пъти в годината правим кампании. Затова призоваваме хората за разбиране. Да намерим общ диалог. Някои проявяват разбиране, други казват: „Вие щом сте ги поставили тези сърца, сте длъжни да ги обслужвате“. Да де, ама то е доброволно. Добронамереността трябва да е от двете страни.

Искам да апелирам да се опитваме да си комуникираме повече и да търсим решения, защото реално всички сме доброволци. И тези, които събират капачки, и тези, които ги транспортират, и тези, които поставят сърцата.