Преди едно столетие бензиновите пари се смесиха с алкохолни и причиниха първата катастрофа в автомобилната история на отечеството

На 19 март 1912 г. влиза в сила Правилник за движението на автомобилите в столицата. Въведени са 5 знака. Максималната скорост за леките коли е 15 километра в населено място и 50 извън него. За автобусите и товарните машини ограниченията са съответно 6 и 15 километра в час, пише 168 часа.

“Водачът при изпълнение на служебните си обязаности трябва всякога да бъде в трезво състояние”, нарежда правилникът.

Но кой да чуе? Два автомобила с неизвестна марка се блъскат в лишения от всякакво движение център на София. Те пълзели с около 15 километра и имали кристална видимост още от 200 метра. Водачите им обаче не реагирали и челен удар смачкал металните муцуни.

Столичната община назначила комисия, която да разследва трагедията. Специалистите установили, че единият шофьор се е качил на купето от “Широката механа”, а другият е седнал зад волана след почерпка в бирария “Батенберг”. Първият бил на нашенско вино, вторият - на австрийско пиво.

Лошите мезета предрешили фаталната среща, коментират тогавашни зевзеци.

Първият автомобил влиза в София през 1896 г. “Видя ли файтона без коне?”, пръскат новината най-ранобудните. “Как без коне?”, дивят се по сокаците. “Е така, без коне върви. Дяволо го кара изотвътре”, обясняват техническото чудо познавачите.

“Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка”, описва возилото един очевидец.

Автомобилът е марка “Де Дион Бутон” и е купен от чешкия търговец Август Шеведи. Пуснат в движение на гарата, той с трясък минава по улица “Мария Луиза”. На площад “Св. Неделя” обаче моторът угасва. След два дни работа механиците успяват да го подкарат, но на “Солунска” машината спира отново. След още две денонощия ремонт колата пак пали, за да спре окончателно на “Неофит Рилски”. Въпреки безславния рейс

“Де Дион Бутон” пробива на българския пазар и става хит по нашенско. Клиенти на френското возило са Военното министерство и Централната пощенска станция. Бензиновата кола събирала писмата, но след нея за всеки случай се движел и файтон, та ако закъса, да довърши работата.

Първият шофьорски курс също е проведен на “Бутони”. Две седмици през 1905 г. мераклиите се упражнявали на три такива машини и един “Мерцедес”. Лека-полека започват да се мяркат и други марки. До забравените днес “Делаж”, “Бренабор” и “Дикси” пърпорят прочутите ФИАТ и “Рено”. Отвъд океана пък пристигат модели на “Форд”, които раждат най-ранния шофьорски фолклор. “Имаш ли “Форд”, бъди горд!”, обичали да повтарят собствениците на американското возило.

Едно от първите автомобилни състезания се провежда през 1914 г. между Орлов мост и Горублянските ханчета. Гонката минава без инциденти.

Две катастрофи помрачават обаче ралито за Балканската купа през 1929 г. Маршрутът от 420 километра е тежък и чуждите пилоти се отказват. “Нека българите си чупят главите с нашите автомобили!”, махат с ръка те.

По време на състезанието едно “Шевроле” се обръща при Карловските бани, а “Форд” катастрофира в оризищата край Пловдив. Навигаторът е ранен, откаран е в болница. За разлика от автолеваците цар Борис III владеел отлично кормилото

Тази страст е наследствена, защото и баща му Фердинанд бил почитател на бензиновите самоходи. Още през 1897 г. неговият придворен лекар стоварва на Царската товарителница на гара Казичене автомобил. Колата е откарана в двореца “Врана”, където монархът прави кръгчета по алеите. Това возило остава скрито за поданиците на княжеството. След време докторът отива с него в Цариград, продава го и се връща с железницата.

Цар Борис и княз Кирил продължават фамилното хоби. Излетите им с автомобил са най-често в компанията на Елин Пелин. Братята се сменяли на кормилото, а писателят отговарял за закуските.

През 1925 г. група ентусиасти създават организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствена от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, а главен секретар - виконт Жан д'Амонвил.

През 1927 и 1928 г. Царският автоклуб организира ралита “Розова долина”. Първото минава без аварии, но на второто колата на Дора Габе пука гума

Работата е в това, че БЦАК си поставя амбициозната задача да запали и дами по автомобилния спорт. Един ден в книжарницата на Тодор Чипев Дора Габе вижда княз Кирил. Поетесата бърза да му подари току-що излязлата си стихосбирка “Земен път”. Князът отговаря на жеста По време на гонката автомобилът на Дора излиза от строя. Поетесата спешно е преместена в най-бързата кола, която печели състезанието. “Малко повечко слава никога не е излишна за музите, дори когато тя ухае на бензин!”, подмята един от пилотите.

Царският автоклуб успява да преобърне мисленето дори в затънтените Родопи. До влизането на автомобила тук търговците използвали услугите на камили. Бензиновата конкуренция плаши водачите на кервани и те почват война, като тази в Англия срещу първите паровози. През ХIХ век собственици на дилижанси от Острова се нахвърлили върху самоходите и чупели машините.

В Родопите пък камиларите застилали пътищата с остри камъни, за да ги направят непроходими за пневматичните гуми. По-будните обаче бързо схващат, че не могат да вървят срещу новото. През 1924 г. например търговецът Георги Чорбаджиев от Крумовград продава камилите и купува лимузина

Той увековечава своя революционен жест с две фотографии. На първата се снима за спомен с кервана от шест камили. След като продава добичетата, застава на кадро с новозакупения автомобил.

Георги е първият член на Царския автомобилен клуб в Родопите. Вторият, проумял прогреса, също е търговец. Българомохамеданинът Ахмед Юзейров става собственик на бензиново возило и член на клуба.

“Родопчани се плашели от всичко, свързано с институциите. И като се кажело “царско”, считало се е за недосегаемо”, отбелязва познавач на тамошните нрави. По тази логика Георги и Ахмед хем си карали колите, хем търговията им вървяла, защото минавали за “царски хора”.