Намира се на 55 млн. светлинни години от Земята.

Черна дупка за пръв път бе запечатана на снимка. Кадърът бележи революция в разбирането ни за най-загадъчната част от Космоса. На кадъра се вижда ореол от прах и газ, които очертават границите на огромна черна дупка, разположена в сърцевината на галактика М87 (на 55 млн. светлинни години от планетата Земя), съобщава „Гардиън“.

Обектът представлява космически вакуум, от който не може да излязат нито светлина, нито материя. Не може да се види, но последните телескопски наблюдения отвеждат за пръв път до самия ръб на черната дупка, наричана хоризонт на събитията, способен да елиминира всички физични закони, познати на човечеството.

Снимката е направена от „Event Horizon Telescope“ – мрежа от осем радио телескопи, простиращи се от Антарктика до Испания и Чили, следена от над 200 учени.

„Черните дупки са най-мистериозните обекти във вселената. Видяхме това, което мислехме, че не може да се види“, казва Шепърд Долман, учен от „Харвард“.

Мрежата от телескопи улавя радиацията, която излъчват частиците, гравитиращи около дупката. Черният кръг по средата на снимката всъщност е същинската черна дупка, от която никакви частици не могат да излязат. Ореолът от светлина се появява заради високата, близка до светлината, скорост на частиците, въртящи се около хоризонта на събитията.

Черните дупки за пръв път популяризира Айнщайн в своята Теория за относителността, макар и до последно да е бил скептик, че съществуват. От тогава учените са събрали достатъчно доказателства, за да оборят съмненията му – например гравитационните вълни от Космоса, образуващи се от сблъсъка на две черни дупки.

Тези небесни обекти са твърде малки и тъмни и за да се наблюдават, е нужен толкова мощен телескоп, способен да засече поничка на повърхността на Луната, например. До днес се смяташе, че е непреодолимо препятствие да се наблюдава черна дупка, затова и единственото, което сме виждали, са илюстрации.

За да се заснеме конкретната снимка, учените обединяват данните на осем от водещите радио обсерватории, включително тази в Атакама, Чили и тази на Южния полюс, създавайки по този начин въображаем телескоп с размерите на планетата ни.

Първите наблюдения започват още през 2017 г., когато „Event Horizon Telescope„ си поставя две цели – „Стрелец А“, черна дупка в центъра на Млечния път, чиято маса се равнява на четири милиони слънца, и черна дупка в галактиката М87, която поглъща маса и светлина, равна на шест милиарда слънца.

Проектът е разчитал на безоблачно небе на няколко континета едновременно и отлична координация между осем отдалечени един от друг екипа астрономи. Наблюдението от осемте обсерватории сверявали с атомен часовник, който дава отклонение от 1 секунда в рамките на 100 млн. години. През една нощ на 2017 г. всички фактори, от които зависи трудоемкият проект, изглежда работят на страната на учените.

„Имахме супер късмет, времето беше перфектно“, казва Зири Юнси от Лондонския университетски колеж.

Самият размер на събраните данни също е безпрецедентен – за една нощ „Event Horizon Telescope„ успява да генерира повече информация от ускорителя на частици в ЦЕРН за една година. Затова и резултатите се бавят – всички седем екипа изчакват колегите си от Южния полюс, които успяват да им пратят данните си едва след края на антарктическата зима.

Въпреки световното въодушевление, учените все още не могат конкретно да отговорят на въпроса какво има в черната дупка.