Парадоксът на днешната политическа ситуация е, че огромната народна популярност на президента не може да получи парламентарен израз. Да разреши този парадокс е призван партийният проект на двамата бивши служебни министри

Той е тактически, а не стратегически – с времеви хоризонт до четири години, както ясно каза Петков,  пише Валентин Хаджийски в E-vestnik.

Въпреки медийния разгул на мисирската пропаганда – и зачестяващите инциденти на приятелски огън – срещу него, Радев внушава такъв страх у ГЕРБ, че не могат да си намерят изкупителна жертва за 14 ноември. Тома Биков се оправдава как още търсели „антипод“ на Радев. Какво има да търсите? – антиподът на Радев е във вашия двор и се нарича „Борисов“. Но понеже му е антипод, Борисов е страхлив и няма да излезе на честен двубой.

На парламентарните избори обаче имаме сериозен проблем. Въпреки, че времето на ГЕРБ изтече и връщането им на власт е невъзможно дори при евентуално повторение на резултата от 4 април. Накратко, проблемът се нарича ИТН. След априлските избори коментирах в тогавашните „Гласове“, че това е хибрид, химера: съчетание на беден, гневен, предимно работническо-селски провинциален, а също чужбински, електорат, който е яростно про-Радев и анти-ГЕРБ, и ръководство от подставени лица, които реално обслужиха ГЕРБ и ни дадоха не едно основание да ги подозираме в политическа невменяемост. Заради което, казват социолозите, ИТН вече бил намалил привържениците си наполовина.

Именно тук виждам мястото на харвардските момчета – народни любимци с вече над сто хиляди членове във Фейсбук групата „Кирил Петков – премиер“, с което те напълно се съизмерват с някогашната медийна слава на Слави, а безкрайно го превъзхождат с лични качества. И особено с реалния си принос през последните четири месеца за развенчаването на режима на ГЕРБ.

Наистина, Петков и Василев светят с отразена светлина на Радев, но същото се отнасяше и за Слави. Неговите почитатели си бяха създали илюзията, че той е пръв съюзник на Радев и инструмент на провидението за свалянето на Борисов. Дори досега сред коментаторите на Фейсбук стената на Радев има гласовито малцинство, което е до смърт за „Слави и Радев“. Затова Слави заяви подкрепа за президента – комай единственото му решение, зарадвало привържениците му това лято. Мекушавостта му към ГЕРБ и нападките му към популярните служебни министри наред с другото много помогнаха за стопяването на електората на ИТН.

Електоратът на ИТН от 11 юли – фактически и потенциален – в България и чужбина е най-подходящият да прегърне знамето на Петков и Василев. Тъй като ИТН не е истинска партия, достатъчно е, смятам, те да обявят, че се присъединяват към партията при условие, че бъдат избрани от националната й конференция за нейни съпредседатели. И не е нужно досегашните й висши партийни бонзи, дали ни основание да ги подозираме в политическа невменяемост, да бъдат низвергвани или мъмрени – просто да се скрият до изборите. И без това публичността очевидно им причинява душевни и физически страдания. Това ще спаси ИТН от разпад и изчезване. Ще спаси кариерите на много хора, за които никой не бе чувал преди и няма да чуе след края на ИТН.

Посланието на Петков и Василев е популистко и умишлено неидеологическо, както беше и на Слави. „Леви цели с десни методи“, казаха Сашо Симов и други от левицата, не могат да се постигат. Вече са ни лъгали с приватизацията и плоския данък. Така е, няма спор – но тук става дума за краткосрочни мерки за демонтаж на клептократичния модел ГЕРБ. Във формулата на харвардската двойка по-важното са „левите цели“. „Въпреки десния си произход имаме леви цели“. Колко е лява България в сърцето си всички се убедихме от всенародната спонтанна реакция на номинацията на Николай Василев. Приватизация, балансиран бюджет, правоверен пазарен фундаментализъм – това са неща, вече предизвикващи конвулсии у повечето българи и синоними на безработица, ниски доходи, мизерия за низините и повече криминално богатство и лукс на върха.

В същото време в днешна Европа и в днешния свят откровено ляв проект на власт е трудно да се осъществи. Видяхме колко гласа взе ултралевият Виденов (бел. ред. – 10 хил. на последните иизбори), а мнозина очакваха от него чудо. Още повече, че се намираме съвсем в началото на общонародната ни антимутренска революция. Необходим ни е единен фронт на всички антимутренски сили. В този ранен ОФ е рано да чепкаме сериозно идеологическите си различия. Служебният кабинет е пример за успешен ОФ модел, дето хора с родословие от Харвард, БСП, ДБ и другаде работят екипно и прагматично. Това ще върви, докато задачите на революцията са общонародни, общодемократични.

БСП на Нинова, макар трета сила, остава незаобиколим фактор за всяко правителство след Борисов. Тя издигна кандидатурата на Радев в 2016 г., тя бе единствената последователна парламентарна опозиция на ГЕРБ оттогава, държа се докрай достойно и конструктивно в политическата криза през тази година, пък и изглежда най-подготвена да управлява. Но БСП страда от субективни слабости – например многото свои ренегати – и още повече от общоизвестните обективни фактори. В краткосрочен план не е мислимо Нинова да оглави кабинет. Да, би било справедливо и съм уверен, че в по-далечен план Корнелия ще бъде, и то дългогодишен и успешен премиер. Но ето засега електоратът на ИТН, която обра лъвския пай от протестния вот, включва и много хора, които никога не биха гласували за БСП, особено в чужбина.

Радев ще може да разчита и на три милиона гласа през ноември, а на колко гласа може да разчита БСП? Надявам се, повече, отколкото на 11 юли. Поведението на БСП през последните месеци беше достойно. Не бе постигнато кой знае колко в социалната сфера, но колкото беше, стана благодарение на БСП. Машинното гласуване ще е по-познато на възрастните хора, а най-вече голямо ще е желанието на стотици хиляди отляво, ходили за гъби през юли, да гласуват този път за Радев, а след това да щракнат и за БСП.

Най-големият провал на ИТН-Трифонов бе отказът им да преговарят с БСП. Именно това ще коригира новата ИТН с Петков и Василев. Те ще говорят с БСП и ще поканят в новото редовно правителство доказали се професионалисти от служебния кабинет като Рашков и Стоилов. Те ще говорят конструктивно и с ДБ, която се оказа ненадежден съюзник в борбата с ГЕРБ в условията на корумпиращото въздействие на ИТН-Трифонов върху другите партии – без БСП.

Електоратът на ДБ, колкото и да харесва Петков и Василев, ще предпочете в голямата си част да остане при своите – естетическата им неприязън към ИТН ще надделее. Така че предлаганият сценарий е приемлив и за ДБ.

Петков и Василев сигурно няма да имат нужда да говорят с ИБГНИ, които се разпадат и са отцепници от БСП. Няма да говорят с ГЕРБ, да си правят тънки сметчици за управление с тях без Борисов, няма да говорят и с ДПС, която се самозачисли във вечна опозиция на Радев. Новото редовно правителство ще е близко по състав и програма до служебния кабинет.

Дали проектът Петков и Василев ни е спуснат от Вашингтон? Хората, които го твърдят, казват също, че и Радев е „американски човек“. В същото време американският човек Даниел Митов клейми „назначения от Кремъл комунистически президент Радев“ и популистите служебни министри. Задачите на нашата революция обаче нямат вносен, а чисто български произход. Нещата отдавна са узрели до проста двузначна логика: което помага за демонтажа на модела „ГЕРБ“ е в интерес на България. И обратното. Когато интересът на България съвпада с интереса на някоя велика сила, трябва да с преследва активно, вкл. с нейно съдействие. Когато не съвпада, великата сила може и трябва да се игнорира. Така постъпват всички уважаващи себе си малки страни.

Жалко само, че тези отляво, които нямало да гласуват за „американския човек“ Радев, няма да имат възможност да подкрепят Борисов – той е техният кандидат.