Държавната субсидия остава основният източник на финансиране, а една партия продължава да ползва общински имоти в нарушение на закона

Българските политически партии са похарчили близо 37,7 милиона лева през 2023 година, като приходите им за същия период възлизат на 37,2 милиона лева. Това става ясно от публикувания одитен доклад на Сметната палата за финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии за периода от 1 януари до 31 декември 2023 година.

Одитът е извършен в изпълнение на Програмата за одитната дейност за 2024 година с цел да се анализира и оцени финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество на политическите партии в съответствие с изискванията на Закона за политическите партии и Закона за счетоводството.

Проверката е обхванала 21 политически партии, като е установено, че всички те са представили годишните си финансови отчети за 2023 година в законоустановения срок и според изискванията. Формираните приходи и извършените разходи са документално обосновани.

Големи харчове за медии, наеми и услуги

През одитирания период партиите са отчели разходи в общ размер от приблизително 38 милиона лева, от които 9,7 милиона лева (26 на сто) са проверени от Сметната палата. Разходите са извършени за осигуряване работата на партийните структури, за организиране и провеждане на избори, за рекламни материали и кампании, както и за други присъщи дейности на партиите.

Най-големият размер на разходите, направени от една политическа партия, е достигнал 10,7 милиона лева. Основните перa в бюджетите на партиите са разходи за медийно обслужване, консултантски и счетоводни услуги, наеми, заплати и хонорари, глоби, обучения и командировки.

Сред по-интересните плащания одиторите са установили превод от 50 000 долара, направен от българска партия към лобистка компания от САЩ. Сметната палата е проверила случая и е констатирала, че разходите са извършени за дейности, които могат да се приемат като присъщи за политическата партия, тъй като в Закона за политическите партии липсва легална дефиниция на понятието "други присъщи за дейността на партията разходи".

Някои политически сили са отделили средства и за благотворителни цели – две партии са подпомогнали читалища, една е дарила средства за реставрация на църква, за социални дейности за деца, за лечение и за издаване на книга. Друга партия е подпомогнала участието на физически лица в олимпиада.

Държавната субсидия е основен източник на приходи

От отчетените приходи, възлизащи на 37,2 милиона лева, Сметната палата е проверила 23,9 милиона лева, или 64 на сто. Политическите партии формират приходи съгласно регламентираните в Закона за политическите партии източници: членски внос, дарения, лихви по парични депозити в банки, приходи от регламентирана стопанска дейност и продажба на собствени дълготрайни активи.

Най-големият размер на приходи, реализирани от една партия, е 10,3 милиона лева. Установено е, че партийните каси в повечето случаи се дотират основно от държавни субсидии, но при няколко партии по-значителен е делът на даренията. По-малко приходи влизат от членски внос, като при някои партии това перо изцяло липсва.

От одитираните 21 политически партии 15 получават държавна субсидия в общ размер на почти 19 милиона лева, което представлява 51 на сто от отчетените приходи. Отразената в годишните финансови отчети на партиите получена държавна субсидия за 2023 година съответства на преведената от Министерството на правосъдието.

Даренията – вторият основен източник на финансиране

18 политически партии са отчели приходи от дарения от физически лица в общ размер на 10,5 милиона лева, от които са проверени около 2,9 милиона лева (27 на сто). Одитни процедури върху извадки са извършени за три политически партии, които са отчели приходи от дарения над 1 милион лева.

Не са установени получени средства от анонимни дарители, юридически лица и еднолични търговци, религиозни институции, чужди правителства или чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.

Две партии са формирали част от бюджета си от дарения на народни представители - членовете на парламентарна група са превеждали на определен от тях депутат допълнителните пари, полагащи им се по чл. 11 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание. Събраната сума е преведена по банковата сметка на съответната партия.

В бюджета на три партии са влезли средства от продажба на автомобили, които са тяхна собственост, а четири са прибавили приходи от валутни операции, като при две от тях сумите са съвсем незначителни.

През одитирания период 13 партии са отчели приходи от членски внос в общ размер на 4,6 милиона лева, от които са проверени малко над 2 милиона лева, или 44 на сто.

Проблеми с имотите и публичните регистри

През одитирания период 13 политически партии са ползвали общо 574 имота, в това число 62 имота - частна държавна собственост, 2 имота - публична общинска собственост и 510 имота – частна общинска собственост.

Към 31 декември 2023 година платените експлоатационни разходи за предоставени безвъзмездно имоти са в общ размер на 117 000 лева. За 103 помещения не са начислявани и плащани експлоатационни разходи. Платените средства за ползвани под наем имоти са в размер на 2 000 лева. 11 политически партии са ползвали общо 65 имота с изтекъл срок на договорите.

Особено притеснителен е фактът, че към края на одитирания период една партия ползва предоставени от общините помещения за осъществяване на дейността си в несъответствие със Закона за политическите партии, тъй като не отговаря на нормативните изисквания.

От одитираните политически партии е създаден публичен регистър на интернет страниците им. Възникналите обстоятелства от дейността им през 2023 година, определени за вписване по реда на Закона за политическите партии, са оповестени в публичните им регистри, с изключение на две партии, които не са публикували декларации за произход на дарени средства в размер над една минимална работна заплата, като от едната не са публикувани и отчети за предизборни кампании.

След направения одит заключенията на Сметната палата са, че формирането на приходи и извършването на разходи от политическите партии е в съответствие с изискванията на правната рамка.

Сметната палата напомня, че до 31 март 2025 година политическите партии трябва да представят финансовите си отчети за 2024 година и декларациите по образец, които съдържат списъци на физическите лица, направили дарения.