Народното събрание прие европейските данъчни правила за международни компании

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството. Те предвиждат крайно предприятие майка, чиито консолидирани приходи надвишават 1 500 000 000 лв. за всеки от последните два отчетни периода, да изготвя и публикува декларация с информация за подоходния/корпоративния данък за втория отчетен период, съобщиха от Народното събрание.

Самостоятелно предприятие, чиито приходи на базата на индивидуален годишен финансов отчет надвишават 1 500 000 000 лв. за всеки от последните два отчетни периода, изготвя и публикува декларация с информация за подоходния/корпоративния данък за втория отчетен период.

Средните и големите дъщерни предприятия, които се контролират от крайно предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, публикуват декларацията с информация за подоходен/корпоративен данък, предоставена им от крайното предприятие майка, когато консолидираните му приходи надвишават 1 500 000 000 лв., за всеки от последните два отчетни периода. Декларацията се публикува и предоставя на разположение за втория от тези два последователни отчетни периода.

В случай, че средните и големите дъщерни предприятия не разполагат с декларация с информация за подоходния/корпоративния данък и такава не им е предоставена, след като е била изискана от крайното предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, те изготвят и публикуват декларация с цялата информация, с която разполагат. Декларацията съдържа и изявление, че крайното предприятие майка не е предоставило необходимата информация.

Клоновете на предприятия, регулирани от законодателството на трети държави, публикуват декларация с информация за подоходен/корпоративен данък, за втория от два последователни отчетни периода, когато нетните приходи от продажби надвишават 16 000 000 лв. за всеки от последните два последователни отчетни периода. Изисква се предприятието, открило клона, да е свързано предприятие от група, която няма средни и/или големи дъщерни предприятия, крайното му предприятие майка се регулира от законодателството на трета държава и консолидираните приходи на групата надвишават 1.5 млрд лв. за всеки от последните два последователни отчетни периода.

Чрез преходните и заключителните разпоредби на измененията се правят промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждат възложителят да изисква представяне в петдневен срок на обосновка за начина на образуване на предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, когато то е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници.

Народното събрание изслуша министъра на енергетиката Румен Радев и председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов във връзка с изплащането на компенсации на хората, останали без електрозахранване по време на снеговалежите на 25 и 26 ноември. Изслушването беше по искане на парламентарната група на „Възраждане“.

Министърът на енергетиката Румен Радев съобщи пред депутатите, че е издал две заповеди за ограничителен режим за електроснабдяването във връзка с обилните снеговалежи на 25 и 26 ноември 2023 г. Те са били за "Електроразпределителни мрежи Запад" (ЕРМ Запад) за срока от 16:15 часа на 27 ноември до 24:00 часа на 29 ноември и "Електроразпределение Север" (ЕРП Север) за периода от 20:50 часа на 27 ноември до възстановяване на снабдяването, но не по-късно от 20:50 часа на 29 ноември. За двете издадени заповеди министърът е уведомил Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Европейската комисия.

Председателят на КЕВР Иван Иванов, който също се яви на изслушване в Народното събрание заедно с министъра на енергетиката, заяви, че енергийните дружества не са задължени да изплащат обезщетения за щетите в резултат на ограничителен режим. По думите му това означава, че КЕВР трябва да извърши съответната проверка с оглед компенсиране на потребителите в периода след ограничителния режим.