Един мандат стига да оправиш себе си, децата и внуците

Българският парламент отдавна е станал символ на възможностите за бързо и лесно забогатяване. Както изтъква Росен Тахов в своя статия за вестник "Труд", една от най-известните истини за Народното събрание е, че то е люпилня за милионери. За мнозина един мандат е напълно достатъчен, за да осигурят не само себе си, но и своите деца и внуци.

Това не е мит – депутатството в България е един от най-сладките занаяти. Годишно парламентът струва на данъкоплатците над 50 милиона лева, а народните представители получават заплати, които са три пъти по-високи от средностатистическите в страната. Когато към основните възнаграждения се добавят и сумите за ръководни постове, разходи за приемни и други привилегии, депутатите лесно достигат доход от над 10 000 лева месечно.

Тахов проследява историята на тези разходи още от зората на българския парламентаризъм. През 1879 година, когато Учредителното събрание в Търново гласува за първите възнаграждения, те са били солидни за времето си. Дневните разходи на депутатите са определени на 15 франка на ден, което по онова време е повече от достатъчно за покриване на дневните нужди на едно средно семейство.

С годините тези надници само нарастват. Депутатите сами гласуват увеличенията си, а по време на Първата световна война, заради заслугите си към страната, дори получават допълнителни възнаграждения. През 1921 година, след националната катастрофа, техните дневни пари се увеличават до 250 лева, което е значителна сума за времето.

И макар че във времена на криза, като по време на Втората световна война, някои депутати изпитват трудности, това не намалява амбициите на техните наследници. Днес, дори в момент на икономически трудности, много от народните представители успяват да увеличат своите състояния благодарение на възможностите, които им дава парламентарната позиция.

Примерите на успешни депутати са много, като Теодор Теодоров от Народната партия, известна като партията на милионерите, е един от най-емблематичните. Той е успял да участва в тринадесет обикновени и едно велико народно събрание, като за това време е успял да натрупа значително богатство.

Не по-малко впечатляващи са постиженията на по-съвременни депутати, като Лъчезар Иванов, който със своите консултантски услуги е успял да заработи 131 000 лева, а през 2021 година официално обявява, че вече е милионер. Цветан Цветанов също се отличава със своите консултантски дейности, които му осигуряват средства за луксозни имоти.

Не всички обаче успяват да се задържат в залата. Мнозина депутати са известни със своите бизнес срещи и консултации, които често ги държат далеч от парламентарните банки. Това води до практики като гласуване с чужди карти, което бившият парламентарен председател Огнян Герджиков се опита да предотврати, но не успя.

От своя страна, Константин Иречек, който е бил свидетел на първите стъпки на българския парламент, още през 1879 година описва Народното събрание като място, пълно с полуобразовани хора, които прекарват заседанията в празни приказки. Това мнение остава валидно и до днес, когато депутатите продължават да се възползват от своите позиции за лични облаги.

И така, Народното събрание продължава да е място, където политическите амбиции и личните интереси се преплитат, а депутатите често успяват да извлекат максимална полза от своята работа, оставяйки народа с горчивото чувство на неравенство и разочарование.