Възмущение - защо само културни дейци, не може ли признание да получат и медицински сестри, лекари, строителни работници, инженери, учители, животновъди, програмисти и прочее?

Държавата отпусна парични награди за десетки културни дейци от времето на соца. Това ли са най-заслужилите хора и не се ли дискриминират много други професии и сфери на обществения живот? Коментар на Веселин Стойнев в Дойче Веле.

Българската естрада е едно от творенията на социализма. Но и днес тя продължава да е налагана и обгрижвана както по времето, когато беше официалната попмузика. И продължава да произвежда същите скандали и съперничества относно това кого държавата обича повече и кого незаслужено пренебрегва.

Едно почти тайно решение

Такъв е скандалът с държавните награди за особени заслуги за 65 певци, музиканти, композитори и поети, свързани главно с естрадата. 42-ма от тях ще вземат 3 години по 500 лв. месечно, а 23-ма – по 350. Едни, като Христо Кидиков, който за 50 години е изпял над 400 песни, се обидиха, че ги няма в списъка. Други, като композиторът Атанас Косев, междувременно покойник, и певицата Йорданка Христова бяха извадени от него, защото получават и пенсия за особени заслуги.

Възмутиха се и много граждани – защо само на тези, а не и на онези, и докога държавата ще отличава само културни звезди, не може ли признание да получат и медицински сестри, лекари, строителни работници, инженери, учители, животновъди, програмисти и прочее? Наистина, дори социализмът с целия му фалш награждаваше също и редови „труженици“.

Решението за награждаването на 65-те беше взето полутайно – по предложение на анонимна комисия в Министерството на културата, не бе обявено след приемането му от Министерския съвет и изобщо не бе комуникирано с обществеността преди пращането му в парламента. Което е проява на гузност: знаем си, че ще има скандали, затова нека мине тихичко.

Какъв е всъщност проблемът?

А цялата работа е, че дори не става дума за награди, а за обезщетяване или за помощи за възрастни хора. Много от тези творци не могат да докажат трудов стаж и осигуровки преди 1990 г. – или са били на ниски трудови договори, или като свободни професии са вземали само хонорари, които покриват единствено риска трудова злополука, но не допринасят за пенсия. Поради което масово им раздаваха „пенсии за особени заслуги към държавата и нацията“.

През 2012 г. бе взето правилното решение плащания без осигурителен принос да не тежат на осигурителната система. Депутати от ГЕРБ внесоха кратичкия Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, който не само регламентира този тип отличия, но и отмени пенсиите за особени заслуги от Кодекса за социално осигуряване. Отпуснатите вече пенсии продължаваха да се изплащат, а новите случаи станаха награди.

Така от 1 януари 2013 г. вече имаме само „държавни парични награди за особени заслуги“, които се дават „за цялостен принос или изключителни постижения в различни области на обществения живот“. Те могат да бъдат пожизнени, периодични (от 1 до 3 години) и еднократни. Пожизнените и периодичните се отпускат от парламента по предложение на правителството, а еднократните – от премиера. Максималният размер на наградите се фиксира в Закона за държавния бюджет за съответната година. През 2021 г. таванът на еднократната награда е 5000 лв., а на ежемесечните – 700 лв.

Несправедливостта остава

Проблемът обаче е решен само по отношение на общественото осигуряване, но въпросът със социалната справедливост остава. Защото наградите на практика са спецпенсии под друго име. Ако те са само награди, правителството трябва да отговори на въпроса дали десетки естрадни творци са най-заслужилите пред държавата и нацията и не се ли дискриминират редица други категории хора? Т.е. то трябва да предложи в рамките на годината още поне няколкостотин души от всички сфери на обществения живот за подобни отличия, което очевидно няма да стане дори само по финансови причини.

Ако пък „естрадните награди“ са мимикрия на разширени социални пенсии, принципите отново са погазени. Защото по закон на социална пенсия за непълен осигурителен стаж са нужни поне 15 години трудов стаж и навършени 66 години и осем месеца, а пенсията е 255 лева. Ако пък са социална помощ, получателят ѝ трябва да е социално слаб. Иначе с пълно основание бивша медицинска сестра с 350 лв. пенсия или банков служител със 700 лв. могат да кажат: докато ние с пълен стаж и осигуровки получаваме пенсии в тези размери, вие сте вземали добри хонорари, продавали сте свои плочи, касети и компактдискове, участвали сте в реклами и пр., дори и днес получавате за авторски права и живеете в материални условия, създадени, независимо по чия вина, и с пари, необлагани тогава с осигуровки. Защо тогава да получаваме едно и също от държавата при условие, че мнозина от вас и сега хич не са бедни и не могат да се класират за никаква помощ?

Нужен е нов подход

Ако пък става дума за обезщетяване заради това, че държавата в миналото практически не е създала равноправни условия за някои групи хора да се ползват от пенсионно-осигурителни права, то нека създаде такъв специален ред, а не да го прикрива първо като пенсии за заслуги, после като награди за заслуги. Защото този подход винаги ще е субективен, каквито и критерии за успехи да са поставени – в списъка ще влизат онези, за които някой се е сетил, и ще бъдат пропуснати други, на които друг им има зъб. А дали ще е по-малката или по-голямата сума също силно ще зависи от лични пристрастия и компетентност.