Проблемите не опират само до един човек, нито до няколко души, а до цяла система

Да си представим, че Борислав Михайлов вече не е президент на БФС. За това от седмици настояват фенове, а вече и политици. Ако той си отиде, доколко ще се промени българският футбол? Няма да е с много. Ето защо: проблемите не опират само до един човек, нито до няколко души, а до цяла система.

След безредиците в центъра на София на 16 ноември изглежда е въпрос на време настоящото управление на Българския футболен съюз (БФС) да обяви, че подава оставка. Партии от целия политически спектър, с изключение на ДПС, поискаха Борислав Михайлов и колегите му да си ходят. Прокуратурата започна проверка за черно тото в БФС.

Напрежението достигна връхната си точка, след като протест срещу футболния съюз прерасна в погром между полиция и фенове. Михайлов е президент на БФС от 18 години. В този период националният отбор нито веднъж не се класира на големи футболни финали, а нивото на вътрешното първенство се влошава, пише Николай Лавчиев в Свободна Европа.

Търсенето на виновни за сблъсъка с полицията разшири конфликта до такава степен, че застраши и управлението на страната. Стигна се до искане на оставките на министрите на вътрешните работи и на спорта, както и на новоизбрания кмет на София.

Основният гняв обаче е насочен срещу тези, които са начело на БФС. Най-вече срещу Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов. Но в сянка остава фактът, че това са само лицата на цяла система.

Тази система управлява футбола в страната и всъщност е съчетание между влиятелни политически и бизнес кръгове, показва преглед на постовете в БФС и механизмите за управление на футбола. Тя прилича и на системата, която доминира в управлението на страната.

В Изпълкома на БФС има собственици на клубове, кметове и бизнесмени, свързани с властта.

На върха на тази система действително стоят Михайлов, Лечков и Костадинов в ролите си на президент и вицепрезиденти на БФС. Редом с тях обаче стоят членовете на Изпълнителния комитет (Изпълком) на футболния съюз. Сред тях има собственици на футболни клубове, кметове на общини, членове на партии и бизнесмени, свързани с властта. Някои от години са част от управлението на футбола, други периодично влизат и излизат от него.

На този фон единствената индикация за предстояща промяна засега идва от позицията на БФС, че на 27 ноември Изпълкомът ще обсъди свикването на Конгрес на федерацията през 2024 г. Конгресът е върховният орган, който взема решения за това кой да стои начело на футбола и как да се управлява спортът.

В този контекст стои и въпросът кой и как избира футболното ръководство на България и възможна ли е истинска промяна, ако системата остава една и съща? Отговорите са в следващите редове.

Бизнесмени, политици, връзки

Органът, който взема оперативните решения, свързани с българския футбол, е Изпълнителният комитет на БФС. За краткост го наричат Изпълком. Това е управителен съвет, в който всеки от членовете има определен ресор.

Изпълкомът назначава членовете на различните комисии на БФС, които решават всичко, свързано с професионалния и аматьорския футбол. От организацията на мачове, през лицензирането на клубове и стадиони до назначаване на съдии и налагане на глоби.

Основна роля в досегашния модел на управление на Изпълкома имат футболните клубове, които по закон са независими търговски дружества, а БФС би трябвало да ги контролира, стимулира и дори реформира.

Начело на този орган е президентът, който едновременно има върховна представителна и изпълнителна функция. Но кои са останалите?

Изпълнителният директор Борислав Попов

В Изпълкома по право участва изпълнителният директор на съюза, който е и най-високопоставеното лице от администрацията. За разлика от членовете на Изпълкома той не се избира, а се назначава. От години на този пост е юристът Борислав Попов.

Легендите Михайлов, Лечков, Костадинов

Президент и вицепрезиденти са бившите футболисти от националния отбор по време на най-големия му триумф на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов.

Вицепрезидентът Михаил Касабов

Вицепрезидент е и Михаил Касабов. Той е част от федерацията още от далечната 1979 г. През годините е заемал различни позиции в администрацията, по-късно е част от ръководството на футболния „Левски“. За пръв път става вицепрезидент на БФС през 1995 г. по времето на Иван Славков – Батето, а между 2019 и 2021 г., когато Борислав Михайлов формално беше подал оставка, изпълняваше длъжността на президент.

Комисията по досиетата установи, че той е бил агент на Второ главно управление (контраразузнаване) на Държавна сигурност, но е сътрудничил и на Трето управление.

Кирил Домусчиев, "Лудогорец" и Нова телевизия

Част от Изпълкома е и собственикът на "Лудогорец" Кирил Домусчиев. Той е един от най-богатите българи с множество бизнеси - част от тях са заводи в Разград, където е и футболният клуб.

През годините Домусчиев многократно е демонстрирал близост с властта по времето на ГЕРБ и по-конкретно с бившия премиер Бойко Борисов и бившия финансов министър, санкциониран от САЩ за корупция - Владислав Горанов.

Бившият хазартен бос Васил Божков, които е обвинен по множество дела и е санкциониран от САЩ за корупция, свърза Домусчиев, Борисов и Горанов в схема за неговото изнудване.

Домусчиев беше собственик на компанията, която уреждаше и препродаваше правата за телевизионно излъчване на мачовете от професионалния футбол в България.

След намеса на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в негова полза, той придоби Нова телевизия и всички канали и сайтове, свързани с нея. Именно част от тези канали излъчват футболните първенства.

По-късно Домусчиев продаде телевизията на United Group – компанията, която придоби телекома „Виваком“ от известния бизнесмен и бивш собственик на "Левски" Спас Русев.

Спас Русев, БТК и "Левски"

Самият Русев също е в състава на Изпълкома, макар че от години няма пряка връзка с футбола. Той стана мажоритарен акционер в "Левски" през 2016 г., когато пое управлението на клуба от бившия общински съветник от ГЕРБ Иво Тонев, Александър Ангелов, известен като адвокат на Делян Пеевски, и пловдивския бизнесмен Николай Иванов.

Влизането на Русев във футбола съвпадна с придобиването на контрол над БТК и търговската ѝ марка "Виваком" от бизнесмена. Впоследствие телекомът беше придобит от United Group, със съдействието и на държавата, а Русев се оттегли от "Левски" и придоби доставчика на телевизионни услуги "Булсатком". В момента United Group иска да погълне и "Булсатком".

След излизането на Русев от "Левски", клубът беше поет от хазартния бос Васил Божков, където той остана мажоритарен акционер, докато не се оказа разследван по двайсетина обвинения от прокуратурата. В момента отборът се управлява от друга легенда от САЩ '94 - Наско Сираков, след като Божков му предостави безвъзмездно контролния пакет акции.

Борислав Михайлов, спортните марки и Иван Василев

От собствениците на клубове място в Изпълкома има и за бившия футболист и настоящ собственик на „Локомотив“ София – Иван Василев с прякор Бозата.

Той беше представител на спортната марка Joma, с която дълги години бяха екипирани всички национални отбори на България. Той е известен и с близките си отношения с Борислав Михайлов.

Михаил Статев и "Химимпорт"

Близък до собственици на клуб е и друг член на Изпълкома – Михаил Статев. Той е бивш член на надзорния съвет на „Черно море“ Варна, който се притежава от холдинга „Химимпорт“. Той е част от компании, които през годините са свързвани по различен начин с варненския холдинг.

Венцеслав Стефанов, Гриша Ганчев, Христо Порточанов

Сред бившите членове на Изпълкома, контролиращи клубове, са настоящият президент на „Славия“ и свързан с групировката СИК Венцеслав Стефанов, настоящият собственик на „ЦСКА-София“ и компанията „Литекс“ бивш борец Гриша Ганчев, бившият президент на „Нефтохимик“ Христо Порточанови други.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов

Политическите сили също имат, а и досега винаги са имали, силно и видимо присъствие в Изпълкома на БФС. Сред неговите членове в момента е кметът на Велико Търново от ГЕРБ Даниел Панов.Той също е и председател на управителния съвет на Националното сдружение на общините. Самите общини имат пряка връзка с управлението на футбола, за което ще стане дума малко по-късно.

Като кмет на Велико Търново Панов от години финансира местния клуб „Етър“, който в момента е част от Първа лига – водещото футболно първенство в страната.

Починалият политик от ДПС Камен Костадинов

През годините ключова фигура в управлението на БФС беше вече покойният Камен Костадинов.Той беше избран в последния състав на Изпълкома на федерацията. През годините той многократно е бил избиран за депутат от Движението за права и свободи (ДПС). В последните години в публичното пространство той често беше виждан заедно със санкционирания от САЩ за корупция депутат на движението Делян Пеевски.

На последния Конгрес на БФС Костадинов игра ключова роля като следеше броенето на гласове и обявяваше резултати, които бяха оспорени от конкурента на Борислав Михайлов - Димитър Бербатов.

Бившият депутат от БСП Димитър Георгиев

В настоящия Изпълком е и бившият депутат от парламентарната група на БСП Димитър Георгиев.

Други членове на Изпълкома също са се впускали в политиката. Йордан Лечков няколко мандата беше кмет на Сливен. Емил Костадинов е близък до БСП като се включи и в инициативния комитет за референдум против джендър идеологията, който беше сформиран от Корнелия Нинова. Той беше и служебен министър на спорта в първия кабинет, назначен от Румен Радев.

Кой и как избира ръководството на футбола

За да се стигне до избора на Михайлов (и на членовете на Изпълкома), е необходимо той да бъде избран от Конгреса на БФС – висшият орган на федерацията. Той се свиква за избор на ново ръководство, но на него може да се решават и други въпроси около развитието на спорта в страната.

Право на участие и съответно на глас имат няколкостотин клуба, които са членове на БФС. Към 2021 г. това бяха около 500 клуба. По-голямата част от тези клубове са от аматьорския футбол, някои от които не участват във футболни състезания, но поне на документи развиват футболна дейност и плащат членски внос.

Въпреки това гласът им е равен на този на най-големите отбори като „Левски“ и „ЦСКА-София“. Тези промени бяха въведени от настоящото управление, а по-рано клубовете от професионалния футбол имаха по-голяма тежест при вземането на решения.

Точно тук примката се затяга по няколко причини.

На първо място БФС до голяма степен може да контролира кои клубове могат да се явят на Конгрес. Това беше демонстрирано с масовото изключване на клубове след Извънредния конгрес на федерацията през 2021 г. Общото между всички изключени клубове е, че за тях се смята, че са подкрепили конкурента на Михайлов по време на изборите за президент – Димитър Бербатов.

Вторият момент е свързан с това, че всички клубове в България са под прекия и почти пълен контрол на БФС. Федерацията лицензира клубовете и техните стадиони, назначава им съдии, налага им глоби. Това прави евентуалната съпротива много трудна.

Федерацията стои и зад парите за телевизионни права, които са сред основните пера в бюджета на професионалните клубове. Това е записано дори в Устава на федерацията.

Парите - връзката между зависимостите във футбола

Там, където връзката между политико-икономическите зависимости и управлението на футбола е най-явна, е във финансирането.

Причината се крие в това, че в България футболните клубове на практика не работят на пазарен принцип. Почти изцяло те се финансират от „благодетел“, не генерират приходи, с които могат да се самоиздържат и на практика съществуват на загуба.

Най-близкият пример е с квартален магазин, който почти не продава продукти, които хората да си купуват, работи на загуба, често не плаща задълженията си и към държавата, но плаща заплати и никой не го затваря, защото трябва да има квартален магазин.

Вариантите за финансиране на клубовете са най-вече два - от общини или известният във футболните среди модел "бащица", т.е. богат бизнесмен, свързан пряко или косвено с политическата система.

Общините най-често са основният спонсор на по-малките клубове. Те се финансират от общинските бюджети, а общините пък се контролират от политическите играчи. В местната власт най-голяма тежест в последното десетилетие и повече имат ГЕРБ, ДПС и БСП. Резултатите от последния местен вот показаха, че това ще бъде картината и през следващите четири години.

Дори в Първа лига има поне 4 клуба като "Етър" Велико Търново, "Ботев" Враца, "Пирин" Благоевград, "Хебър" Пазарджик, които се издържат изцяло или частично от общините т.е. от ключови политически фигури, какъвто е примерът с Даниел Панов от ГЕРБ.

Другата най-честа форма на финансиране е известна като т.нар. модел „бащица“. За малките клубове това най-често е местен бизнесмен, който поема издръжката. Това обаче е практиката и в най-големите клубове. Футболният „Левски“ например, който в последните години генерира най-големи приходи от билети и фен артикули, от десетилетие преминава от ръцете на един в ръцете на друг „бащица“.

Последният такъв беше споменатият вече Васил Божков. През 2019 г. той пое от Спас Русев изправения пред фалит клуб. Година по-късно, когато се оказа обвинен по множество дела и се укри в Дубай, Божков каза, че клубът му е бил „спуснат“ след натиск от страна на тогавашния премиер Бойко Борисов.

Докато беше официално на власт за повече от десетилетие, самият Борисов често директно заявяваше, че „открива“ кой да финансира големите клубове. Съвременната история на футбола показва, че често пъти тези хора се оказват близки до властите, а бизнесите, свързани с тях, започват да получават големи обществени поръчки или протекция.

Пример за това отново е "Левски". Там през 2012 г. властта от Тодор Батков поеха бившият общински съветник от ГЕРБ Иво Тонев, адвокатът на Делян Пеевски Александър Ангелов и собственикът на фирма "Юпитер 05" с милиони поръчки за пътни мантинели Николай Иванов. След тях властта взе Спас Русев, който по онова време извършваше продажбата на БТК, а след него дойде Васил Божков.

Подобни примери има и в други клубове като "ЦСКА-София", "Арда" Кърджали, "Ботев" Пловдив.