Електронното здравеопазване е нещо като извънземните. Всеки говори за него, но никой не го е виждал. Всъщност май го дискутираме през последните 10-15 години.

Много се изписа по темата, много се и спекулираше. А имам чувството, че за нас електронното здравеопазване се превърна в нещо като панацея на всички проблеми в системата, пише Яна Йорданова за Монитор.

Възложихме и много надежди. Какво обаче представлява (или по-скоро ще представлява) сигурно са наясно малцина експерти. И все още то си остава само на хартия. В същото време продължават да изтичат средства, отделните специалисти нямат връзка помежду си, а колко лесно щеше да бъде, ако д-р Иванов можеше да види с един клик в системата, че на пациента Петров е изписан антибиотик, защото е с бактериална инфекция. Или дали е постъпвал в болница. В аптеката пък фармацевтът щеше да види какъв е профилът на пациента Петров и дали предписаното му лекарство може да му навреди, защото има алергия. В регистрите щяха да видят вероятно и дали Петров си е бил ваксина против грип. Та ако бяхме достигнали до заветния момент с въвеждането на е-здравеопазването, всичко щеше да е описано по веригата. Така щеше да е много по-лесно и за д-р Иванов, но и за пациента Петров. Естествено, щяхме да се радваме на по-качествено здравеопазване. Но все още звучи като утопия. Всъщност, ако се върнем назад във времето, ще видим, че на символичната дата 14 февруари за 14-а поредна година си говорихме на тази тема. Имаше дискусии, даваха се мнения по въпроса.

Какво получихме за всички тези години? Отговорът е почти нищо. Докато пациентите в други страни могат да купуват лекарства с електронна рецепта и дори да имат възможност за обмяна на информация извън граница, у нас това все още е мираж. Още през 2005 година ни бе обещано, че през 2007 година ще имаме е-здравна карта, която на практика ще съдържа досието на пациента с цялата информация за лечение и прегледи. Трябваше и до 2010 година всички услуги в системата да са достъпни чрез такава карта. Само за този период се смениха няколко министри в сектора. След това друг здравен министър обеща, че от 2012 година хората ще ползват е-рецепти. Впоследствие пък друг министър заяви, че сме изхарчили няколко милиона, и то за нищо. Е-здравеопазване още няма. И така години наред, смяна на министри и нищо. Сякаш сме в един омагьосан кръг. Дали този министър ще успее, тепърва ще видим. И тук обаче не бива да сме големи оптимисти, след като още преди година ресорното министерство заяви, че проектът е застрашен заради жалби и това блокира обществената поръчка. Бе заявено, че крайният срок е края на 2019-а. Но така и до днес. Повечето регистри са просрочени, все още няма и онкорегистър. В същото време се наливат едни пари, които се питаме как се употребяват. Та докато е-здравеопазването стане факт, на д-р Иванов никак няма да му е лесно. Нито пък на пациента Петров. И нищо между тях няма да е на един клик разстояние.