Пак ли парламентарни рулетки? Пак ли избори? Пак ли служебно правителство?

Или – още по-лошо – пак ли още от същото, което живяхме до 2021 г.?

Не е лесно след парламентарните избори на 2 април 2023 г. да се напише статия за тях, която да е все още актуална не просто след месец, а даже след седмица. Че дори в деня на публикуването ѝ. Защото все още има твърде много неизвестни. От друга страна обаче, няма друга тема, за която си струва да се пише, освен изборите, коментира Светла Енчева за Тоест.

Старите и новите въпроси

Първият от тях беше дали ще спечели коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (ПП–ДБ), или ГЕРБ, защото прогнозите бяха в рамките на статистическата грешка. А вторият – дали ПП–ДБ ще допусне известен компромис с ГЕРБ, за да се ограничи „служебното“ превръщане на България в пропутинска президентска република в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Подвъпрос към предишния е дали ГЕРБ може да бъде евроатлантическа партия не само на думи, защото за периода на управлението си партията на Бойко Борисов не ограничи зависимостта на България от Русия, а напротив.

Историческата ирония на последния въпрос е в обстоятелството, че до неотдавна ситуацията беше тъкмо противоположна. ДБ, президентът Румен Радев, ИТН, БСП и дори „Възраждане“ бяха заедно на площада срещу безконтролната власт на ГЕРБ. Срастването на последната с институциите беше стигнало дотам, че прокуратурата щурмува Президентството. Именно контекстът на това противопоставяне направи възможно раждането на ПП, които днес са обединени с ДБ не само срещу ГЕРБ, а и против властта на президента.

В контекста на последните (все още неокончателни) резултати възниква и нов въпрос: ще може ли ГЕРБ да сформира коалиция с ДПС и изненадващо прескочилата 4-процентната бариера партия на Слави Трифонов ИТН, която иска да прави референдум за президентска република? Евентуално с помощта на нечий „златен пръст“, примерно този на „Възраждане“? Не е нужно хората на Костадинов да гласуват – достатъчно е да го играят толкова възмутени, че да напускат парламентарната зала преди вота, осигурявайки по този начин мнозинство на ГЕРБ и компания. Подобна конструкция би могла да ни върне в „стабилността“, в която пребивавахме допреди две години.

За да се забавят резултатите от изборите и за да бъдат такива, каквито са, има редица фактори. Ето някои от основните, като започнем от по-маловажните.

Хаосът с изборните правила

С връщането на хартиените бюлетини, премахването на протоколите от машините и въвеждането на видеонаблюдение се затрудни както самият изборен процес, така и броенето на гласовете. С хартиените бюлетини се върнаха възможностите за фалшифициране на вота и произволното му тълкуване.

Машините имаха проблеми с новия тип хартия, на който се печатаха бюлетините от машинно гласуване, и се случваше да блокират или да печатат празни бюлетини, а секционните избирателни комисии (СИК) не бяха предварително инструктирани как да постъпват при подобни грешки. Затова някои СИК действаха по свое усмотрение, като така се подмени вотът на избирателите. Един от гласоподавателите от Градец и един от членовете на местната СИК например бяха лишени от право на глас поради дефектни бюлетини от машинно гласуване. В същото време съпредседателят на ПП Асен Василев нямаше проблем да гласува с машина в Хасково от третия път, след два неуспешни опита с празни бюлетини.

Проблем се оказаха сложните протоколи, които СИК трябваше да попълват, смятайки и сборувайки на ръка. Голяма част от тях се оказаха сгрешени и трябваше да се преизчисляват. Това направи чакането в районните избирателни комисии още по-дълго. Върнаха се времената, когато беше практика в изборната нощ хора да припадат и да се вика Бърза помощ.

Пародията на борба с контролирания вот

По традиция т.нар. борба с контролирания вот се ограничи в ромските квартали и за цвят – в някоя и друга община с етнически турско население. Така данните на МВР, че гласове се купуват по много други начини, дори с ваучери за фитнес (а ромите от гетата не са типичните посетители на фитнес залите), останаха без последствия.

По-сериозният проблем е, че докато се изобличават лихвари и други местни дилъри на гласове, поръчителите остават в сянка. Ако те са недосегаеми, ще има кой да продава гласа си, дори да се сменят дилърите. Невъзможно е тези практики да се прекратят, докато поръчителите се ползват с имунитет в качеството си на кандидат-депутати и най-вече – докато няма санкции за партийните централи, които купуват гласове.

Контролираният вот не се изчерпва само с купуването на гласове. Съществуват всевъзможни форми на натиск върху определени групи хора, за да подкрепят един или друг кандидат. Една от тях е корпоративният вот – опасността да останеш без работа, ако не пуснеш „правилната“ бюлетина. А много хора по места не разполагат с разнообразни възможности за професионална реализация. Други гласуват за определен кандидат, защото иначе няма да имат дърва за зимата или достъп до субсидии, или до нещо друго, което е жизненоважно за тях.

Пропагандата и преобладаващо безкритичната медийна среда

Срещу ПП се водеше негативна пропагандна кампания както от страна на ГЕРБ, така и от страна на президента и служебното правителство. Всичко лошо, което се случваше (плюс някои измислени проблеми, например наличието на икономическа криза) биваше приписвано на кабинета на Кирил Петков. Включително в случаите, в които ставаше въпрос за проблем на международно равнище – да речем, високите цени на газа или инфлацията. И обратно, всяко постижение на кабинета на Петков се представяше като чужда заслуга.

Медиите, близки до Делян Пеевски, както и проруските сайтове, допълнително усилваха тази пропаганда. Що се отнася до най-гледаните телевизии, там ситуацията се свеждаше (с малки изключения) до безкритично ретранслиране на опорките на ГЕРБ и президента. Канените в студиата „дежурни експерти“ също допринасяха за всеобщото впечатление.

Интервютата с представители на ПП в по-голямата си част се характеризираха с по същество реторични въпроси, без опит да се вникне в отговорите. Подобни диалози са достойни за абсурдистка пиеса, в която например героят е обвиняван, че е докарал вълци. „Но какво да правим с тези вълци в центъра на София, които Вие доведохте?“ „В центъра на София няма никакви вълци!“ „Да, но какво да правим с вълците в центъра на София?“

Добре им е да си живеят така

Проблемите с гласуването и контролирания вот не биха могли да са от решаващо значение за изборните резултати, ако гласоподавателите имаха категоричен фаворит. Те могат да окажат влияние само ако подкрепата на водещите политически сили е близка. Въздействието на пропагандата също не е безгранично – определени пропагандни послания намират почва при хора, групи и общества с определени ценности, а при други не намират.

ПП, ДБ и техните избиратели трябва да приемат факта, че в България има много хора, които не искат да им се разбутва животът, поради което гласуват за ГЕРБ или съответно за ДПС. Или изобщо не гласуват. За тези хора е нормално да живеят така, както по времето на социализма – с рушвети, връзки и пренебрежение към общото благо. Както са живели техните родители, баби и дядовци. Те възприемат борбата с корупцията и върховенството на закона не само като излишни, а и като опасни.

Тези хора не са нито зли, нито глупави. Още образователната ни система ги е научила да зубрят, да възпроизвеждат клишета и да се опитват да се харесват, а не да проявяват критично мислене. Да носят бонбони на учителката, ако искат висока оценка. И през живота си само това са виждали, независимо дали имат нужда от лечение, назначават ги на работа, искат да имат собствен бизнес или нещо друго. Особено където от първостепенно значение са личните контакти и лоялността към хората с власт.

Ако искат да управляват, ПП и ДБ следва да си дадат сметка, че тези хора са мнозинство, и да имат послание и за тях, а не само за недоволните от статуквото и искащите промяна. А това не е никак лесна задача.

А сега?

От една страна, стои необходимостта за отвоюване на парламентарната демокрация от президента, тоест необходимостта от редовно правителство. От друга страна, местните избори наесен намаляват шансовете за редовно правителство, обединено от евроатлантически приоритети и желание да се съхрани парламентаризмът. Ако местните избори са хоризонтът на политическата развръзка, дотогава България може да влезе още по-навътре в орбитата на Русия. Току-виж, както иронично представи ситуацията главната редакторка на „Свободна Европа“ Татяна Ваксберг, издирваният от съда в Хага Владимир Путин необезпокоявано дойде на Витоша и си тръгне с кученце (намек за кученцето, което Бойко Борисов подари на Путин през 2010 г.).

Путин може би няма да дойде, но е сигурно, че при скорошни нови избори „Възраждане“, която се нареди на трето място с над 14% от гласовете, ще постигне още по-добър резултат. В „Тоест“ обърнахме внимание върху потенциала на партията на Костадин Костадинов още в началото на 2019 г., когато малцина я възприемаха сериозно. Когато „Възраждане“ влезе в парламента, отбелязахме тенденцията ѝ на електорален растеж. Тази тенденция продължава да бъде възходяща.

Поредно управление на или със ГЕРБ пък още повече би бетонирало корупционно-олигархичните структури, изграждани от 2009 г. насам.

Изобщо, няма ход, който да изглежда напълно правилен и морално оправдан. Каквито и решения да се вземат, ще са трудни. И неприятни.