Вече имаме пациенти, паднали при бране на плодни дръвчета. Родители да не подценяват травмите при децата, дори и ако не се оплакват, каза професор Станчев в интервю пред Силвия Николова, Агенция Монитор.

- Проф. Станчев, започна сезонът на зимнината. Има ли вече пострадали при операция „Туршия“?

- Не минава лято и есен да не приемаме „жертви“ на операция „Туршия“. Макар и клиниката да не е препълнена, първите пострадали вече са налице. Травмите обикновено са в горната част на тялото, лицето, ръцете, като причина за това не са само изгърмели буркани. Не по-малко сериозни са паданията от плодни дървета в резултат на счупени клони при прибирането на реколтата. Много хора решават, че един клон ще ги издържи, и не ползват стълби. Точно в това е грешката им. Сега е времето за бране на орехи, сливи, ябълки, круши. Препоръчвам на селските стопани и на всички, които имат насаждания за обиране, да са внимателни, да ползват стълби и да не се качват сами. До тях или наблизо трябва да има и друг човек, за да окаже помощ при падане и да се обади за линейка, ако травмата е голяма. При паданията се получават тежки травми на гръбначния стълб, на прешлените. Чупят се ръце и крака. Затова брането не е безопасна работа и това не бива да се подценява.

- Чести ли са смъртните случаи в резултат на падания от дървета, например от орех?

- Едно падане може да бъде смъртоносно, но по-често то може да инвалидизира човек за цял живот. Евентуално увреждане на прешлените и контузия на гръбначния мозък могат да приковат човек към инвалидната количка или да остане с частична пареза завинаги. Всеки един опит за бране с катерене води до тежки травми. В този сезон има и много битови инциденти от ремонти. Българинът по природа е сръчен, но това не означава, че човек може да направи всичко сам. Нашенецът все се старае да спести някоя пара и точно за да не надвиши семейния бюджет, се старае да ремонтира и неща, от които няма и понятие. Затова и не наема специалисти. В миналото хората са правели зимнината винаги сами, ремонтирали са сами и са имали опит. Съвременният българин върши тези неща между другото, не е обигран в тях и затова следват и инцидентите. Например в момента в клиниката лежи пациент, който при рязане на дърва за огрев с флекс прорязва крака си в горната част и засяга важен кръвоносен съд. Благодарение на бързото транспортиране и добрите ни лекари той няма да остане инвалид. Преди броени дни изписахме пациенти, които бяха пострадали при бране на плодове. За радост те няма да са инвалидизирани, независимо че някои от тях бяха в тежко състояние, със счупени прешлени. Спасихме ги, но преживяха изключително тежки операции.

- Оправдава ли се наблюдението на ваши колеги, че най-много жертви на операция „Туршия“ ви карат в болницата в неделя, когато хората в селските си къщи и вили около София правят зимнината?

- Действително има известно увеличаване на пострадалите в почивните дни, но като цяло тези травми са сезонни, типични за лятото и есента. Като се започне от черешите през месеците май и юни, та се стигне до кайсиите, прасковите, а сега и орехите и сливите.

- Какво ще посъветвате българина, преди да реши да се качи на черешата?

- Най вече да внимава и да не се захваща с неща, от които не разбира, като например някои ремонти, а да извика специалист. При брането на плодове да ползва стълба и да не действа сам. Важно е да се знае, че клоните на плодните дървета са крехки и лесно се чупят под напора на човешкото тегло.

- Вероятно пациентите от такива падания са предимно възрастни хора?

- Напротив, баби и дядовци нямаме. Възрастните хора се пазят и знаят възможностите си. Те не се катерят по черешите. Пострадалите са все млади хора, които непременно са решили да помогнат или да направят нещо добро, но просто не знаят как и не са взели мерки.

- Има и по-леки падания, които отшумяват и без лекарска намеса. Възможно ли е една такава стара травма, например при падане от череша в детството, да създаде сериозен проблем след години?

- Не само че е възможно, но проблемът се изостря с напредване на възрастта. Затова всяка една травма в детството трябва да бъде консултирана веднага със специалист, да бъде лекувана и наблюдавана. Дори да не създава видими проблеми на пациента и той да не изпитва силна болка. Съветвам родителите да не подценяват, когато децата им паднат, но не се оплакват. Те трябва да бъдат прегледани от специалист и ако се налага, да се направи рентген и да се проведе лечение. Само така няма да има усложнения след години. В условията на детското здравеопазване в момента това е трудно осъществимо.

- Защо?

- В голяма степен травматизмът е пренебрегван и от личните лекари, и от самите родители. Смята се, че едва ли не ако детето си удари коляното например, ще му мине. Вследствие на удара обаче могат да възникнат сериозни проблеми през следващите години. Важно е да бъде потърсена адекватна лекарска помощ и да се постави правилната диагноза.

- Наближава учебната година. Кои спортове са подходящи за децата предвид възрастта им и кои не са?

- Много родители записват момчетата си на таекуондо и други бойни изкуства с цел те да добият добра координация и физическо развитие. При тях има травматизъм, но ако се провеждат при добър треньор, няма такава опасност. Полезното при бойните изкуства е, че развиват всички мускули в детското тяло. Лош спорт няма, ако се следва правилото да се спазват особеностите му. Най-добрият, универсален спорт за човешкото тяло е плуването. То създава възможности за профилактика на заболяванията на детския организъм, както и за този на възрастните хора. Освен това чрез него се изгражда добра кондиция и координация, отлична превенция е срещу гръбначни изкривявания. За съжаление в повечето населени места трудно може да се намери подходящ закрит басейн за децата през зимата.

- Има ли спортове за момчета и такива за момичета?

- Независимо че дълги години бях медицински консултант на националния отбор по художествена гимнастика, не бих казал, въпреки успехите, че това е спорт, който не уврежда детското здраве. Всеки един спорт е подходящ, ако се тренира за удоволствие, а не за постигане на някакви болни амбиции, резултати и оправдаване на шампионски надежди.

Визитка:

• Роден е през 1958 г. в Русе

• Завършва Медицинската академия в София (сега Медицински университет) през 1985 година

• През 1992 г. придобива специалността ортопедия и травматология

• Има придобити специалности по здравен мениджмънт от Бизнес академия – Свищов, диплома за ендопротезиране на стави от Софийския университет, доктор е по медицина след защитена дисертация на тема „Хирургично лечение на лумбалните спондилолистези“

• Автор е на 25 научни трудове в сферата на ортопедията и травматологията, издадени като авторски и в съавторство. Някои от тях са издадени от чуждестранни издателства

• От 2007 г. е член-кореспондент на Френската асоциация по гръбначна хирургия - SFCR (Société Française de Chirurgie du Rachis)