Уловът през този сезон изисква по-сериозни качества

Не са толкова много хората, които могат да оценят по достойнство прелестта на зимния риболов на пъстърва.

Но именно за тях това често екстремално приключение е най-хубавото, което може да им се случи по бреговете на планинските реки и водоеми. Не е чудно – мнозина са ентусиастите – малцина са успешните риболовци в този сезон. Защото този риболов не е само такъми, екипировка, желание и самочувствие, но и тактика, устойчивост на неблагоприятни фактори и климатични условия, търпение, упоритост и физическа издръжливост. Както и най-важното – специфична риболовна култура, съобразителност, опит и чисто технологични решения, без които излетът ще си остане само разходка в зимната планина. Но 4-месечната забрана изтече, така че – наслука, пожела "Телеграф".

Храна

И така – риболовът на пъстърва е разрешен от 1 февруари. Едва ли е нужно да се напомня, че хранителната база във водоемите е значително по-бедна, отколкото през другите сезони, което обуславя и риболова на спининг. При това трябва да се отчита и зимното пълноводие на реките, което е в пряка зависимост от температурите през зимните месеци, валежите, топенето на снега. Пъстървата в такива условия, особено при мътна вода и силно течение, се прибира в дълбоки и спокойни места – вирове, лъщави, анафори, подмоли и други укрития.

Затова забравете местата, които сте си харесали през другите сезони и не упорствайте по бързеите – уместно е да облавяте спокойни места и укрития. Движете примамката бавно и близо до дъното – пъстървите са там през тези месеци. Това налага използването на воблери, силикони и въртящи се блесни. Разбира се, мнозина традиционно залагат на жива примамка – бели червеи, ручейници и други ларви. Търсете успеха на различни места, водете примамката максимално близо до евентуалното укритие при опъната линия и затворен аванс на макарата. Изпробвайте различни примамки, засичайте енергично, но вадете рибата с много внимание, като използвате посоката на течението.

Режим

От изключително значение за опазването на пъстървовото богатство на нашите реки и язовири е спазването на режима „хвани и пусни”, при това не само там, където е задължително – както е например в Огоста край Монтана, но и практически навсякъде. Разбира се, трябва поне да се спазват задължителните разпоредби на закона – риболов само в събота и неделя, както и в празнични дни, и улов до 2 кг пъстърва, но не повече от 6 броя. В делнични дни риболовът също е възможен, но при условие че незабавно се пускат обратно всички уловени пъстърви независимо от състоянието им.

Българин държи рекорда за най-голяма риба

Официално световният рекорд за уловена балканска пъстърва принадлежи на българин – Атанас Латев от Батак през 1980 г. в язовир „Васил Коларов”, сега „Голям Беглик” изважда от водата с въдица пъстърва с тегло 11,2 кг и дължина 87 см. По-късно рибата е препарирана, на Световното ловно изложение в Пловдив в началото на 80-те е призната за световен рекорд, тогава има идея да бъде експонирана в подходящ музей, но в последвалите смутни времена изчезва – вероятно продадена зад граница за лична колекция.

Това обаче не е предел – през 2016 г. в язовир „Дяково” до Дупница Константин Чомаков хваща пъстърва с тегло 14,3 кг.

Най-голямата хващана някога балканска пъстърва е американска – в езерото Хейс в САЩ е изваден екземпляр с тегло 36 кг, но това не е потвърдено официално. През 1958 г. в яз. “Локве” в Хърватия е извадена пъстърва с тегло 25,5 кг и дължина 124 см - документирана е на снимка. Пъстърва с тегло 18,8 кг е хваната в река в щата Мичиган, САЩ. Френският рекорд е 15,8 кг пъстърва.

Безкомпромисни мерки срещу бракониерите

Атанас Милев от Тетевен, дългогодишен ловен и риболовен деятел, показва балканска пъстърва, уловена в река Бели Вит. През последните години популацията на тази риба в тетевенските реки намалява драстично, затова и мерките за пресичане на бракониерските набези са безкомпромисни. Огромен е приносът за възраждане на популацията на тази ценна риба в река Вит, както и в десетки други реки на територията на цялата страна на Сдружение „Балканка” – за 11 години членовете на сдружението са разселили повече от половин милион балканки и са инициатори на множество начинания за опазването на биоразнообразието и защитата на българската природа от престъпна безстопанственост.