Двамата с Милена Стефанова живеели на семейни начала в с. Турян, често пиели

В тялото на жената имало 8 прободни рани.

“Изневяра! Заклах я!”

Това били единствените думи на 62-годишния овчар Петър Русев пред Росица Николова от смолянското с. Турян в понеделник следобед, пише 24 часа.

Дълго време Милена и Петър живеели в разбирателство.

Минути преди това той наръгал с нож в областта на корема приятелката си Милена Стефанова, на 51 г. Тя е намерена на 20-ина метра от къщата, в която живеела. Жената била едра и здрава.

Тялото на убитата е намерено на 20-ина метра от къщата й.

Вероятно наръгана е извървяла това разстояние и е паднала от кръвозагуба. Раната била дълбока и са засегнати жизненоважни органи.

Домовете на Милена и Петър били близки по ската.

Зловещото убийство потресе Смолян, тъй като селото е близо до града и никой не е очаквал в обезлюдените му пръснати по баирите махали да се разиграе такава кървава трагедия.

Росица Николова, която е магазинерка в селото и помага години наред на Петър при доенето на овцете през лятото, го видяла в магазина преди убийството.

“Изпи две бири в магазина, купи си салам, веро и кутия цигари и си тръгна

Към 2 ч ми се обади пощаджията, че коминът на къщата на Петър много пуши и че нещо гори. Отидох веднага да помагам и да гасим с маркуч и след малко дойде и пожарната.

Докато гасят, слязох долу да видя Петър, беше пиян до козирката, беше спал, единствените му думи пред мен и пожарникарите бяха, че я заклал”, разказва магазинерката.

Тя работи на 4 часа към магазин на смолянска кооперация и като една от най-младите в селото я занимават с почти всички общоселски проблеми. Заради близостта до града и решение на общината в Турян от миналия май дори няма кметски наместник.

Преди това младши полицейският инспектор, който отишъл с пожарната до селото, попитал Петър откъде има кръв по якето си и по носа. Пред полицая и огнеборците обявил, че се е спречкал с приятелката си и я е наръгал с нож и най-вероятно не е жива.

След самото наръгване пияният Петър си запалил печката, но предизвикал пожар.

Огнеборците извадили от стаята му димящ дюшек, обясниха местните.

Разследващите проверяват версии, че е възможно сам да е предизвикал пожара и да е имал намерение да се самоубива.

“След признанията му и потушаването на пожара полицаите извадиха дънките му целите в кръв от къщата. Явно се е преобличал”, разказва Росица.

Тялото на Милена и ножът били намерени сравнително бързо.

“Задържан е под стража за едно денонощие и предстои да бъде увеличена на 72 часа. След това съдът ще решава дали да има постоянно задържане. Назначен е наблюдаващ прокурор по делото”, каза окръжният прокурор Тодор Деянов.

На 51-годишната Милена вчера ѝ бе направена аутопсия. В тялото ѝ са намерени 8 прободни рани. Взета е и кръвна проба за алкохол, резултатът от която ще е ясен в края на седмицата, обясниха запознати.

Съдбата на двамата е повече от странна. Нито Петър, нито Милена имали семейства, или поне в Турян никой не е чувал.

Петър се появил в селото през 1988 г. от Русе и постъпил в местната кравеферма. Разказвал, че причината да дойде в другия край на България било някогашното постановление 22 на МС от времето на социализма, засягащо слабонаселените планини Родопи и Странджа.

То осигурявало 2500 лв. на калпак еднократно финансови бонуси към заплатите и опрощаване на дължимите данъци, при условие че се подпише договор - човекът да живее и работи в двата региона поне 10 г.

След закриване на кравефермата става говедар на селото. С времето говедата намелели и Петър станал овчар.

Тъй като овцете в Турян не достигат да си формира прилични доходи, при него карали овце от Смолян и съседни селища и срещу 6-7 лв. на глава месечно пасял към 200 овце през лятото в бивша соцпостройка.

Стопаните им си ги прибирали в късна есен до май. Зимата Русев гледал 6 свои овце и 5 агнета.

“Аз ще им давам сено и фураж 10-ина дни, докато Петър е в ареста и властите решат какво да се прави с тях. Животните нямат вина какво правят хората”, казва Росица Николова.

В Турян не знаят почти нищо за живота му, преди да дойде в Родопите. Носел се слух, че се махнал от Русенско след криминален случай.

Иначе се разбирал с родопчани. Собствениците на овце били доволни от работата му и ги поверявали. Рядко спекулирал дори с овчарските аргументи при изчезването на овце, че са изядени от вълци или мечки, а всъщност са продадени или заклани.

Преди години дори си купил и къща. Според съседи не пиел, когато е с овцете, но приберял ли се вечер и особено през зимата, си наваксвал.

Двамата с Милена често пиели.

“Тя можеше да сложи в малкия си джоб всички мъже с пиене. Пиеше до 2-3 ч през нощта всеки ден и след това спеше до обяд и на следващия ден бири и цигари, това ѝ беше животът”, казва Росица.

В Турян смятат, че овчарят помагал на Милена и се ядосал, като разбрал, че ходи с някой друг, тъй като не спирала да обикаля по Смолян и по селата.

Убитата Милена е от Варна, а в Турян е от 3-4 г. Известно време живяла в отстоящото на 20-ина километра с. Габрица.

В Турян живеела под наем в къща, част от която е срутена. Използвала тоалетната на църквата.

Още от появата си започнала да дружи с Петър и за никого не било тайна, че живеят почти на семейни начала.

Милена освен на Петър вероятно на никого не разказала битието си от времето, преди да се появи в Родопите.

“Не знам дали е имала брак, деца, беше много потайна”, казва Росица, която, общо взето, знае всичко за всички в селото. Още с появата си се сдружили с Росица, но след като тръгнала с Петър, отношенията им охладнели.

Росица се разболяла от рак на гърдата, често била по болници и се виждали по-рядко.

Милена обяснявала, че получава доходи от наем от апартамент във Варна. Нейни приятели от района виждали миналото лято майка ѝ на гости в Турян, имала и племенници, които живеят по чужбина.

Една от версиите е, че преживяла тежка любовна драма и потърсила друг начин на живот в Родопите. През миналото лято била доброволка в мероприятията на фестивала за дивите цветя в с. Смилян, помагала и в Киселчово на писателката Мона Чобан, която има там къща.

Хората разказват, че била с добро сърце, артистична натура, комуникативна. Изкарвала някой лев, като продавала свои неща ръчна изработка.