Музеят в гробището „Белу“ в Букурещ ще бъде отворен на 2 юни

Гробницата-мавзолей на братята Евлоги и Христо Георгиеви в гробището „Белу“ в Букурещ, което е със статут на музей, ще бъде отворена за посещение на 2 юни /неделя/.

Инициативата е на Посолството на Република България в северната ни съседка и тя бе обсъдена между областния управител на Русе Драгомир Драганов и посланика ни в Букурещ Н. Пр. Радко Влайков по време на традиционната среща с българската общност миналата седмица, съобщиха от Областна администрация - Русе.

Целта на събитието е да се отбележи 200-годишнината от рождението на по-малкия от двамата братя – Христо Георгиев. „Това се случва за първи път и е уникална възможност за всички, които обичат българската и румънската история, да посетят гробницата и да отдадат почит на хората, които имат огромен принос за съвременното развитие на българското и румънското общество“, споделиха от родната дипломатическа мисия, като благодарят за сътрудничеството си с организацията "Călator prin România". „Действително това е емблематично събитие за всички българи. Надявам се и много русенци да успеят да посетят гробницата и да отдадат почит към делото на Евлоги и Христо Георгиеви, което със сигурност ще остане в родната история като пример за най-висш патриотизъм и безкористност“, коментира Драганов.

Гробницата-мавзолей ще бъде отворена от 9:00 до 18:00 ч. Снимането ще бъде разрешено, както вътре, така и около комплекса.

Доброволци ще информират посетителите за историята на гробницата-мавзолей. Н. Пр. Радко Влайков и екипът на Посолството се предвижда да посетят мавзолея около 12:30 часа. От името на областния управител Драгомир Драганов ще бъде положен венец. Час и половина по-рано от 11.00 часа в парка „Крал Михай I” от Посолството ще организират и възпоменателна церемония, посветена на 148 години от гибелта на Христо Ботев.

Братя Георгиеви израстват във възрожденско Карлово, като те са възпитаници на един от големите български възрожденски просветители Райно Попович и отрано се изпълват с подчертано уважение и преклонение към образованието и просветата, съзнавайки голямата роля, която имат за просперитета на всеки народ. Със своите способности, предприемчивост, лоялност към партньорите те успяват да създадат една от най-големите и елитни български търговски къщи преди Освобождението, продължила дейността си и след това, с кантори в Букурещ, Браила, Галац, Русия и Англия и гъста мрежа от посредници и агенти в много европейски градове. Те са едни от основателите и водачите на най-голямата и дейна организация на заможните българи Добродетелната дружина и имат важна роля във всяко нейно политическо и благотворително начинание. Те правят огромни дарения „на ползу роду“, като едно от най-известните е изграждането на Софийския университет.