Дата: 7 юни, сряда, 2017 г.

Място: РБ „Любен Каравелов“, Фоайе, ІІ етаж

Начало: 18.30 ч.

Събитие: „Отвъдно време”: Вечер, посветена на 80-годишнината от рождението на поета и преводача Здравко Кисьов (1937 – 2015)

Събитието се организира по инициатива на Държавен архив – Русе в партньорство с Регионална библиотека „Любен Каравелов“.

В рамките на вечерта ще бъде открита изложба на творби и документи за живота и творческата дейност на поета и преводача Здравко Кисьов от фонда на Държавен архив – Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“.

По време на събитието ще се състои премиерата на книгата на Здравко Кисьов „Отвъдно време. Последни стихотворения“, излязла през 2017г. под съставителството на неговия син Роман Кисьов. За книгата и за творчеството на поета ще говорят критикът Крум Гергицов, поетът Роман Кисьов и издателите Мартин Христов („Ерго“, София) и Светлозар Гиндянов („Авангард принт“, Русе). Стихове на Здравко Кисьов ще четат  русенски творци и културни дейци.

Здравко Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целия му живот е свързан с Русе, където е работил като журналист и редактор на литературни издания. Той е водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на ХХ век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“ на сърдитите поети. Здравко Крумов е член на Съюза на българските писатели (от 1970 г.) и на Съюза на преводачите в България (от 1974 г.). Бил е зам.-председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (от 1982 до 1991 г.).

Автор е на поетическите книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (избрано, 1985), Дихание (избрано, 1987), Тайнопис (любовна лирика, 1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (избрано, 2002), Небесен глас (2002), Обратно време (избрано, 2007), на пътеписната книга за Латвия – Между солена и сладка вода (1977) и Рефлексии (посмъртно, 2015); На други езици: Laiks milet (Време за обич) – на латишки език, превод: Ояр Вациетис и Имант Зиедонис, (Liesma, Рига, Латвия, 1978), Starp salo udeni un saldudeni (Между солена и сладка вода) – на латвийски език, превод: Винифред Краучис, (Liesma, Рига, Латвия, 1980), Czystopis (Светлопис) – на полски език, превод: Войчех Галонзка (Miniatura, Краков, Полша, 2007).

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, белоруски, литовски, латишки, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, чувашки… Много от книгите му се намират в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и  др.

Известен е и като активен преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Превел е книги с избрани стихотворения от Тадеуш Ружевич, Халина Пошвятовска, Тадеуш Шливяк, Анджей Важеха (Полша); Юстинас Марцинкявичюс, Витаутас Каралюс (Литва); Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия); Матс Траат, Яан Каплински, Аарне Пуу, Индрек Месикеп (Естония), Катри Вала (Финландия), Алес Разанов (Беларус), Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов (Русия), Марин Сореску (Румъния), Карл Сандбърг (САЩ), Вардан Хакобян (Нагорни Карабах), сборник “Съвременни латвийски поети”, сборник “101 съвременни европейски поети”, участия в антологии на полска, словашка, беларуска, руска поезия и други.

Участвал е в редица международни литературни форуми. Удостояван е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982), Заслужил деятел на Българската култура (1987), Златен знак на Съюза на преводачите в България, Награда „Русе“ за изкуство и култура (1987), Заслужил деятел на Полската култура (2002), Кавалер на ордена на Кръста „Terra Mariana “ на президента на Естония – за особени заслуги към Република Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“, Румъния (2011) и др. Почетен гражданин на Русе (2007).

Почива на 23 януари 2015 г. в Русе.