В сряда служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров отстрани от поста директора на спешната болница на страната - Пирогов

Мотивът за смяната на проф. Асен Балтов бе, че по време на управлението му болницата е точила Здравната каса. Вероятно доказателства за това могат да се намерят и въпреки това отстраняването му е, меко казано, грешен ход, пише Стандарт. То прилича на заблуден куршум от полит(не)коректна атака, който ще рикошира в имиджа на целия служебен кабинет, включително и на неговия началник - Президента. Защо отстраняването на проф. Асен Балтов бе грешка е трудно да се види само от окото, което носи партийно оцветени очила. Кадровите рокади са запазена марка на всеки министър и на всяко правителство. Чистка или не, тя е обяснима от гледната точка на всяка нова власт, особено в една страна като България, където демокрацията така и не успя да достигне някаква зрялост - 30 години по-късно тя е все така "млада" или неметафорично казано - тя е като нецивилизована мутреса. Нейните вождове карат джипки, замерят се със СРС-та и не спират да усвояват обществения ресурс за лични цели (от този профил засега няма партийно изключение).В този контекст рокадите в управлението на големите държавни болници, които захранват същите тези вождове и техните касички, са рутинно задължение за всеки нов здравен министър. В случая с Пирогов обаче д-р Кацаров не се прицели правилно. Пандемията през изминалата година и половина открои ясно няколко болници в страната, които все пак приемаха хората с КОВИД. Една от тях бе Пирогов. В нея по данни на "Индекс на болниците" са лекувани от КОВИД над 2300 души, повече е имало само в "Св. Марина" във Варна - над 2400. И ако трябва да видим мащаба, нека да направим сравнение с частния сектор, който според здравния министър трябва да е стожерът на истинското здравеопазване - сборът от пациентите на всички пет лечебни заведения от едната голяма верига у нас - на Булфарма, е по-малък от този на Пирогов. По-малък е и на другата голяма верига - на Аджъбадем, а с тази на третата - на Чайкафарма, е несравним. Освен в лечението, Пирогов изигра огромна роля и в започването на имунизационния процес у нас, в управлението на пандемията. Добро или лошо - то бе такова, за каквото стигаше капацитетът на сринатата ни до основни и превърната в печеливш частпром здравна система. На този фон проф. Балтов заедно с колегите си от НОЩ почти се превърна в национален герой. И си отиде без аплодисменти, но с обвинение, че по време на управлението му болницата е точила Здравната каса. Проф. Балтов си замина заради незрелостта на демокрацията ни, или иначе казано, заради пътуванията с партийната джипка, заради прогнилата структура на управление, заради корупцията, която у нас стана закон. Тоест смяната му се оказа, че е не по заслуги, а по политически причини, които, както вече казахме, винаги кореспондират с материалните партийни интереси - минали и настоящи. Отстрелът, който направи този път здравният министър, ще се окаже политнекоректен и за съжаление може да рикошира в целия служебен кабинет и неговия началник. Още повече, че това не е първият подобен пример. Пенсионирането на проф. Тодор Кантарджиев и обществената реакция вече го доказаха. Интересно дали сега наред за уволнение са доц. Ангел Кунчев и ген. Венцислав Мутафчийски.

Страна, която не уважава хората, посветили времето и силите си, за да ѝ помогнат в кризисна ситуация, не буди уважение. Още по-малко лидерите й, които задават подобен стил на управление. Подигравката с хората, които управляваха пандемията, има и едно още по-страшно измерение, далече от чисто политическия негатив, а именно - недоверието на експертите и на народа във властта. С подобен стил на неблагодарност силните партии на деня все по-трудно ще намират можещи и знаещи хора, които искат да застанат на ръководни позиции. А електоратът все по-малко ще вярва на посланията, които те излъчват, затова нека не се чудим, че по имунизационен обхват сме на опашката в ЕС.