Две новоизлюпени есетри бяха открити от научната експедиция, организирана от WWF през пролетта и лятото на тази година.

След близо 50 дни интензивни проучвания и почти денонощна работа на различни места в българския участък на Дунав се затвърждават тревогите за жизнеността на дивите популации от тези древни риби.
 
Уникалното на тази акция бе, че финансирането бе осигурено от дарения на граждани.
 
Експерти от WWF и техни колеги от БАН проучиха едно потенциално място за размножаване на есетри и две места за отхранване на малките и откриха едва две малки рибки – представители на вида чига, който е със статут на застрашен. За разлика от предходните години, през този сезон не бяха установени новоизлюпени екземпляри от критично застрашените видове моруна и пъструга. През нито една от трите години не бе уловена руска есетра – четвъртият вид есетрови риби, които все още се срещат в Дунав и които също са критично застрашени. При една от двете хванати през този сезон рибки има съмнения за хибридизация с моруна, които трябва да бъдат потвърдени или отхвърлени след анализ на взетите генетични проби.
 
Изчисленията показват, че двете рибки вероятно са се излюпили в участъка между хидровъзела Железни врата и Видин, посочи Стоян Михов, ръководител Природозащитна дейност във WWF България. Според него сред възможните причини на едно от местата за отхранване, което традиционно се проучва от WWF, да не бъдат открити малки моруни и пъструги е започналото изземване на големи количества баластра с помощта на плаваща драга. Възможно е подводният шум и динамиката на дъното да са прогонили рибките от там. Това е пример за заплахите, пред които са изправени тези редки видове, казва Михов.
 
Освен двете малки есетри, експертите успяха да уловят още четири по-големи чиги. Към тях могат да се прибавят и една пъструга и една чига, уловени от местни рибари. Те постъпиха добросъвестно и предоставиха рибите на екипа на WWF, за да ги маркира и пусне обратно в реката. Това е резултат от дългогодишната работа на WWF с рибарските общности, във връзка със заплахите и намаляващата популация на есетрови риби в река Дунав, смята Михов. През тази година България удължи с още пет години пълната забрана за улов на есетри, действаща от 2011 г. Ако такава риба бъде уловена случайно, тя трябва да бъде върната в реката.
 
За Дунав и за България есетрите са видове, каквито са слоновете за Африка или тигрите за Азия – емблематични застрашени животни, ценни не само за региона, но и за целия свят, подчертава Михов.
 
Тазгодишната експедиция е трета поредна. През 2014 г. екипът на WWF България улови една-единствена новоизлюпена есетра – моруната Апостол, която бе хваната навръх Международния ден на река Дунав – 29 юни, през 2015 г. хванатите есетри бяха две – пъструга и чига, които получиха имената Ветрен и Юли.
 
През изминалите две години WWF България разсели над 50 000 малки чиги в река Дунав.
 
Провеждането на експедицията стана възможно благодарение на 147 загрижени за природата българи, които в последната година дариха общо 9025 лева за проучване на есетрите, посочи Елена Ганчева, която отговаря за фондонабирането във WWF България. Все повече хора разбират, че могат да помогнат на природата с редовни дарения, които да осигурят възможност на специалистите да работят, посочва тя.
 
Събраната сума от дарения обаче не е достатъчна да покрие изцяло разходите за тазгодишните проучвания, а предстои още много работа. Отправяме призив за помощ. Всеки може да стане дарител онлайн на  SpaseteDivataPriroda.bg/esetra. С по-малко от 1 лев на ден можете да участвате в опазването на тези удивителни същества.
 
За есетрите:
Появили се преди 200 милиона години, есетровите риби са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетрови риби в света днес, като Румъния и България притежават единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби в Европейския съюз.
 
Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрови риби са сред най-застрашените животни, включени в Червената книга на световно застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. До 19-ти век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности. Днес обаче три от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени, един като застрашен, а два се смятат за изчезнали.

Основните заплахи пред есетрите са измененията в реката (загубата на местата за размножаване и отрастване на рибките и прекъсването на миграционния им път), замърсяването на водата, свръхуловът и бракониерството.