В повечето страни по света денят на Свети Георги се чества на 23 април, когато е смъртта на светеца

На 6 май честваме Гергьовден и Деня на храбростта и Българската армия. Той е официален празник и неработен ден.

Повече информация за празника разкрива Actualno.com.

Гергьовден

Гергьовден е един от най-големите празници в народния календар. Свидетелство за това е и популярна българска народна песен, в която се пее “Хубав ден Великден, още по-хубав - Гергьовден”.

В повечето страни по света денят на Свети Георги се чества на 23 април, когато е смъртта на светеца. В България и в някои други източно православни страни Гергьовден се празнува на 6 май. Гергьовден е и ден на пастира, овчаря.

Ден на храбростта и Българската армия

Свързваме Свети Георги с храброст и смелост, затова денят на светеца става и Ден на храбростта и Българската армия.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия с нейното създаване. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се награждават извършилите подвизи на бойното поле. С друг указ от същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., дори и в бойни условия, празникът продължава да се чества. Отбелязва се всяка година с отслужване на панахида за загиналите и молебен за живите. Извършва се и преглед на войсковите части от главния главнокомандващ на Българската армия. Всяко тържество завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се отбелязва отделно на 27 ноември (датата на победата на Българската армия в битката при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г.). През 20-те година на 20-ти век Денят на храбростта се обединява с Деня на бойната прослава и започва да се чества на 6 май. От 1931 г. е обявен за боен празник на войската.

В онези години парадът започва от Военното училище (днес Военна академия “Г.С.Раковски”), преминава през Орлов мост, Народното събрание, Двореца и стига до Лъвов мост. Парадът се води лично от военния министър, следван от генералитета, кавалерите на ордена “За храброст” и запасното офицерство.

След тях маршируват ескадроните на лейбгвардеския конен полк на Негово Величество, юнкерите и кадетите. На стълбите на Народното събрание парадът приема лично цар Борис Трети. Сред официалните лица са царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място се отрежда на останалите живи опълченци и ветерани от Балканската, Междусъюзническата и Първа световна война.

Честване със заря от 1937 г.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предишната вечер със заря. Дотогава заря се изпълнява само в епизодични случаи и главно за забавление.

Тогава при изключителна тържественост цар Борис Трети връчва новите бойни знамена на софийските полкове.

Старите бойни знамена, скъсани и обгорени от куршуми, обикалят в прощално шествие под звуците на “Шуми Марица” и биват отнесени в Пантеона на българската слава. Площадът пред Двореца е препълнен от граждани. Новите бойни знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, след което царят с позлатено чукче заковава на всяко знаме позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично Борис Трети връчва бойното знаме на всеки командир на полк. От този парад започва традицията да се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.

От 1946 г. традицията по отбелязването на празника на Българската армия е прекъсната. В началото за такъв празник се определя 9 септември, от 1953 г. - 23 септември. Така и остава до 1989 г.

По-късно Великото Народно събрание определя като дата за празник на войската - 23 август - решителната дата на Шипченските боеве.

През 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май отново е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.