На 64-годишна възраст почина театралният режисьор Ставри Карамфилов. Тъжната вест съобщиха от Съюза на артистите в България, споделяйки в социалната мрежа пост на Spisanie Teatar

“Дълго го чакахме. Чакахме онзи млад талант, който да внесе нови идеи на сцената, и Ставри Карамфилов дойде (ВИТИЗ, 1982), като превърна един сравнително малък театър - ДТ-Благоевград, в център за високо театрално изкуство, а своите търсения в символ на модерния арт. Публиката го обожаваше. Сложна личност - Ставри Карамфилов е това. Но през всички пътища и клопки в своя живот, вървеше изправено. Голям талант и значимо име в историята на Българския театър - това е Ставри Карамфилов”.

Ставри Карамфилов завършва актьорско майсторство и режисура при проф. Енчо Халачев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г.

Започва работа в Благоевград, където първият поставен от него спектакъл е "Вишнева градина" на Антон Чехов. Той е и първият режисьор, който поставя на българска сцена пиесата на Албер Камю "Калигула" в Учебния театър на академията. Спектакълът се превръща в събитие за сезон 1988 – 1989 година.

Постановките му на "Едип" и "Антигона" в Благоевградския театър според критиците са ключови за възприемането на древногръцката драма у нас.

Ставри Карамфилов основава в Благоевград и първия в страната френскоезичен театър към веригата "Алианс Франсез". Създава и учебния театър към Югозападния университет "Неофит Рилски".

От началото на века в продължение на 14 години Карамфилов работи в Ню Йорк. Поставя постановки и преподава в Нюйоркския университет. На камерната сцена на NYTW/4th Street Theatre в Манхатан поставя пиесата "Не минавай по моста" на българския драматург Майя Праматарова. Прави изложби и пише поезия.

През 2014 г. Карамфилов се връща отново в Благоевград, който смята за кармично място, което го кара да усеща най-силно свободата. Идва, за да постави на сцената на театъра "Хамлет", с която да бъде открит ежегодният театрален фестивал в града, но заглавието не стига до сцена.

Пет години по-късно Карамфилов отново е поканен в Благоевград, този път за да постави спектакъл за Вапцаров - "Евангелие по Никола", но проектът отново пропада.

До последно режисьорът се определяше като дете, което пита: "Защо?".

"Няма да вдигна ръце и ще продължавам да питам: "Защо?", казва Карамфилов в едно от последните си интервюта.

И твърдеше, че и с маска на устата, продължава да бъде свободен.

Аплодисменти! И поклон!