През 2007 г. ми откриха рак на гърдата. Беше голям шок за мен и моето семейство. Отрязаха ми я. Последваха химеотерапии и лъчетерапии. Не бях на себе си, получих и инфаркт. По това време бях сключила договор с „М-тел”. Редовно си плащах сметките, докато през 2010 г. не получих разсейки и в другата гърда. Пак рязане, пак терапии. В тая суматоха съм забравила да си платя сметка към мобилния оператор от 27 лева. По това време сменихме и адреса си. От „М-тел” обаче в нито един момент не са ми пращали писма и не са предявявали претенции за дължимата сума. В един момент получавам призовка от съда в Нови пазар, че „М-тел” ме съдят. И ме осъдиха. Сумата беше 159 лв. Ходих в офиса на „М-тел”, но оттам ми казаха, че не могат да я приемат тази сума, защото нямам съдебно решение и банкова сметка. Ходих и при съдия-изпълнител и той ми каза същото.

От 2012 до 5 юни 2015 г. никой не ме потърси по този въпрос, въпреки че знаеха и новия ми адрес. Точно на 5 юни дойде човек на частен изпълнител и ми връчи решение, според което в 14-дневен срок трябва да внеса сумата от 738 лева. Правя си извода, че умишлено са задържали уведомяването ми, за да се трупат лихви. За 98-те си процента инвалидност аз взимам 212 лв. пенсия. Откъде да намеря исканата ми от „М-тел” сума? Отказах да подпиша, но ми казаха, че ще ми вземат половината от гарсониерата. В каква държава живеем? За 27 лева на бедняка ще му вземат и последната риза. Има хора, които имат да дават милиони, а ги оправдават. Не им взимат нищо. Всеки ден се говори по медиите за злоупотреби и кражби. Най-уязвими са бедните и немощните. Най-лесно е тях да изнудват. Трябва ли и аз като Цветан Василев да избягам някъде? Ама как да избягам, като нямам нито пари, нито здраве. Имам обаче примера на много отчаяни хора, които си драснаха клечката кибрит. Протежавам два безплатни билета от БДЖ, ще намеря и 20 лева отнякъде, за да стигна до централния офис на „М-тел” в София. Сериозна съм – нямам какво да губя. Мене болестта вече ме е убила, а повече пари няма откъде да намеря. Нека обаче смъртта ми тежи на съвестта на бездушните доставчици на мобилната услуга.

Стефанка Магардичева, Нови пазар