Месец февруари започва с поредица от три последователни празнични дни, наречени според народните традиции - Трифунци: 1 февруари - Трифоновден, 2 февруари - Сретение Господне (Петльовден) и 3 февруари - Свети Симеон.

Тези дни се свързват с лозята, виното, плодородието и благоденствието. На тях всички трябва да се помолим за една добра година, изпълнена с много късмет и любов.

Св. Трифон произхожда от Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Името на светеца е от гръцката дума за мекота, нежност, деликатност, сподели Edna.bg.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Най-често в иконите светецът е изобразен да държи кръст в дясната си ръка, докато в лявата има малък сърп, като символ на основното оръдие за обработката на лозята и градините през средновековието.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. А по стар стил на 14 февруари се празнува като ден на лозаря.

Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината. 

Именно на 2 февруари се празнува Зимна Богородица, Вълча Богородица - Сретение господне, който е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос.

Вторият ден на Малък Сечко се нарича още Петльовден или Петеларовден /по стар стил/. Най-разпространен този празник е в Източната част на България. Той се празнува за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита се раздават по съседите за здраве.

На другия ден след Сретение господне се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Православната църква почита св. Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки.