Колкото и да звучи невероятно за някои от вас, този израз беше много на мода преди години. Особено,когато се срещаха представители на по-големите градове и столицата. Останалите веднага бързаха да ни размахат присмехулно мнението си, че ние русенци мьеками, ъками и имаме голям проблем с респекта към буквичката „е” в края на думата. Все бързаме да я заменим с „и”,ама иначе фасона ни е голям!Диалектът ни бе една от отличителните ни черти.

Както се казва,няма лоша реклама, но в повечето русенци със самочувствие се загнезди един такъв срам,сякаш сме нещо по-долу от останалите и видите ли считат ни за прости.

Само че напоследък не е така. И като казвам, напоследък имам предвид последните десетина - петнайсет години.

Бавно и полека говорът на русенци взе да се променя. Сякаш някаква невидима сила все по-осезателно заличаваше един от най-характерните ни белези,част от марката „Русе”.

Дано не ви звуча конспиративно.

Трябва да призная, че дълго време не си давах сметка за това,но в крайна сметка се оказа неизбежно да го забележа и да отразя това,че все по-рядко чувам „ръкътъ”, ”вудътъ”, ”извурчи” и други подобни.

Не съм човек,който се поддава на паниката,нито се плаша лесно, на като истински русчуклия това ме обезпокои. Последната капка беше репортаж от Русе по една от телевизиите,в който русенка се жалваше от някаква несправедливост. Ужас! Нито следа, нищо подобно на характерния за Русе диалект.! Жената се жалваше на книжовен език.Чак повторно погледнах маркера в долната част на екрана,който посочва откъде се излъчва репортажа.Няма грешка - Русе.

Казвам си, че това не може да продължава така и въоръжена с тефтер и химикал за авторитет,стъпвам на „Александровска”. Решавам да анкетирам няколко човека-набелязала съм си бройката - 20 /двадесет/.

Времето е приятно,денят е слънчев,народа снове напред-назад. Вървя и през определен интервал спирам някого, поздравявам, представям се, казвам, че правя проучване и задавам само един въпрос - От къде сте?

Резултатите са следните:

От двадесет запитани, петима още докато им кажа „Добър ден!” сърдито ме отрязаха - „Не се интересувам!”.

Четирима - „Без коментар”.    

Един ми рече на английски - „Сори,не ви разбрах!” .

Десет се престрашиха да ми отговорят - „От Русе съм.”, като само четирима от тях произнесоха „Ут РусИ съм.”

Печална статистика бих обобщила накрая аз. И ако някой чете това и се чуди - бе тая друга работа няма ли, че тръгнала да  се тревожи за РусИ или РусЕ,бързам да се защитя:

Разбира се, знам, че Русе от години е в незавидно положение поради ред причини, най-вече от местно естество. Безработицата не спира да расте, градът се опразва по посока София и чужбина, улиците са с дупки, наглите шофьори спират където им падне, но!

Има нещо, което трябва да се съхрани в тези модерни времена и това е идентичността на този уникален град .А идентичността не се съдържа само в старите сгради с уникална архитектура. Тя се съдържа в още много, много неща. Диалектът ни е едно от тях.

Вече рядко ще чуем – „Хайде да ходим да пийми по кафенци!”, ”Взех два бутера от магазина.”, ”И както си върях по улицата изведнъж…”….

Прибирам се вкъщи след любителското си проучване.Ровя се в интернет, звъня на приятели, питам и разпитвам, анализирам. Чудя се защо се получава така.Кога е започнал този процес и кои са причините той да постига успех.

Струва ми се причините са няколко, макар, че аз не съм специалист, а само една любителка на анкетите и страстно влюбена в града си русчуклийка, ще посоча тези, които струва ми се са част от отговора.

Както по-горе написах, откак нежно избухна демокрацията част от интелигенцията си хвана куфара, самочувствието и надеждите и отпраши към София, а по-късно и към чужбина. В града, по силата на закона за равновесието взеха да се заселват хора от малки села и градове, търсещи и те по-добри възможности. Един от резултатите беше именно в това, че техният диалект, започна да измества местния.

Друга причина е крехкото ни самочувствие и опита да прикрием нещо, което считаме за недостатък, а то ни прави толкова характерни.

Модерните технологии.Фейсбук - завъдиш си двеста - триста приятели. Някои от други градове и я да се чуем на месинджър или вайбър-и започва едно халосване по телефона, щото бива ли все за това мьекане да ни се смеят!

И не на последно място - русенци, които от години живеят в чужбина, прибирайки се тук за почивка, се прибират с…акцент. А кое регионално икане, ъкъне и подобни има силата да противостои на едно английско „оуу” в края на думата, двойно наперено италианско „л” или едно меко „моменть” с вкус на Алекс плац, Берлин?

Питам се и докъде ще стигне това? И има ли начин да продължи да я има тази толкова сладка и забавна различност?

Дали група ентусиасти да не създадем „Клуб на мекането” или пък Общината да не излезе с нова програма като част от проекта за регионално развитие?

И не е ли по-добре да си мекамИ докато разгoворяме, отколкото да пишем - zdr  и  4rd?