От 2 месеца българите протестират. Причини имаше много и отдавна: разкритията за КТБ и откраднатите милиарди, Апартаментгейт, злоупотреби с еврофондове, Божков. Но без опозиционния тон в медиите нямаше да има протести

Анализ на Георги Лозанов Дойче Веле: 

Протестът е медия, която излъчва своето послание. Доколко обаче то ще стигне до обществото и ще намери неговата подкрепа? Това зависи от поведението на останалите медии.

Посланието на настоящия протест е радикално: управляващите нито ден повече не трябва да остават на власт. Отнася се и за трите власти: изпълнителната, законодателната, а и съдебната в лицето на главния прокурор. Същото послание излъчват и опозиционните медии, където протестът намира естествения си дом.

Що е то опозиционна медия?

Впрочем, понятието "опозиционна медия" в България сякаш беше забравено. Във варианта "опозиционна преса" то бе характерно за пред деветосептемврийската ни публичност, през соца не можеше да става и дума за такава, а след Десети ноември се утвърди професионалният стандарт на плурализма, според който директното заемане на политическа страна е неприемливо. Напоследък обаче се очертаха медии с ясен опозиционен профил и то не само в интернет, където режимът на "свобода без граници" поначало дава приоритет на крайните гледни точки, но и в традиционните медии. И специално в телевизията, независимо че заради скъпото ѝ производство, тя гледа да е предпазлива.

Отчетливото опозиционно говорене най-напред намери място в по-периферни телевизии, които и без това са почти изключени от разпределението на рекламните и корпоративните потоци. В тази ниша с предавания и водещи се разположиха Евроком, ТВ+, ТВ1, 7/8…А напоследък, макар и много по-обрано, и бТВ. Протестът повече или по-малко причисли към тях Дарик радио и отчасти програма "Хоризонт" на БНР, която като обществена медия е задължена със закон да спазва плурализъм на гледните точки. В опозиционната ниша съществена роля играят и някои онлайн медии, които имат биографията и репутацията на традиционни медии - като "Дневник", "Медиапул", "Свободна Европа" или "Офнюз".

Често ме питат защо трябва да наричам медии, които изпълняват професионалния си дълг и представят нещата такива, каквито са, опозиционни. Ето защо: защото правят нещо повече от това - те настояват и аргументират нуждата от смяна на властта в страната, което именно им създава опозиционен характер и ги превръща в перманентен виртуален протест, станал преди два месеца и реален.

Виртуалният и реалният протест са дотолкова свързани, че първият дари с лидери втория. Става дума за тъй нареченото Отровно трио, което беше композирано и наименувано от Сашо Диков в телевизия Евроком и набра популярност в социалните мрежи като остро критичен неидентифициран политически субект. От такава "стартова позиция" то успя да се придвижи от перифериите към центъра на публичността и да се заяви като организатор на спонтанно възникналото площадно недоволство, стимулирано от акцията на Христо Иванов в Росенец. Казусът е интересен с това, че в случая протестът става продължение на медията. И е показателен за това, че протестите под лозунга "Оставка!" реализират вече натрупани в медиите опозиционни ресурси.

Да се върнем към фалита на КТБ

Как се получи натрупването? То започна с фалита и обявяването в несъстоятелност на КТБ, когато се разбра, че са откраднати 4 милиарда лева, които всеки ще трябва да плаща. Каквито и версии да се предлагаха, отговорността по неизбежност падна върху управляващите. Още повече, че те така и не дадоха убедително за обществото обяснение какво се е случило и кой е взел парите. Но тогава не се стигна до изблици на масово недоволство, защото хората бяха протестирали в продължение на година и половина и бяха уморени. И защото за много от тях това значеше да протестират срещу собствения си вот в наскоро преминалите парламентарни избори. Така или иначе обаче именно историята с КТБ вкара опозиционния тон в медиите. После той периодично се втърдяваше от различни по мащаба си скандали - от апартаменти, придобити на безценица, до злоупотреба с еврофондове. И така до историята с Васил Божков… Повдигнатите му 18 одобрения трябваше да предизвикат медийно одобрение и народна радост, тъй като той е от най-спорните богаташи на прехода, сочен е като непобедим играч от ъндърграунда. Неочаквано за управляващите обаче обвиненията се обърнаха и  срещу тях, защото Божков не е такъв от вчера, което значи, че до един неясно как избран момент те са му осигурявали чадър. Така изявленията на Божков от Дубай придобиха неподозирана критическа мощ спрямо властта и катализираха гражданското недоволство. А медиите, които му даваха трибуна, се заявяваха, като опозиционни, както именно бТВ се включи в техните редици.

Останалите медии, въпреки че има разлики в поведението им, като цяло не са на страната на протеста. И не само откровено проправителствените като "ПИК" или "Блиц", но и тези, които на пръв поглед отразяват протеста обстойно и балансирано. Те слабо се интересуват от съдържателните му измерения - от причините, довели до него и от основанията на исканията му, а го представят преди всичко като площадно действие със своите перипетии и анонимни герои. Основното, което научава аудиторията от тези издания ден след ден, е откъде са минали протестиращите, с какво за замеряли полицаите, кои кръстовища са блокирали, какви неудобства са създали на непротестиращите и прочие. Така, някак по подразбиране, неизбежните за всеки голям протест провокации се легализират като част от него и му дават агресивен профил. На това помага и мантрата: да свалим Борисов, пък после да става каквото ще. Тя прави нежелани визионерските политически гласове, с които протестиращите биха могли да се идентифицират, и свежда мотивите да излезеш на улицата до един: гневът. А той, за да поддържа протеста с месеци, трябва да ескалира в сблъсъци с полицаите (единствените представители на властта "на терен") и на свой ред да легализира провокациите като част от себе си.

Протестът трудно може да продължи без нови послания и нови гласове, а и нова стратегия. Иначе неопозиционните медии постепенно ще приспят широката аудитория и тя ще свикне да си живее с протеста без да го забелязва. Както свикна, впрочем, и с коронавируса.