Датите 15-ти, 16-ти и 17-ти юли са познати още като Горещници (по стар стил са били отбелязвани на 28-ми, 29-ти и 30-ти).

Смята се, че това са най-топлите дни от годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. 

Всъщност празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила. 

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони.

В зависимост от това къде се намирате, може да чуете различни имена както за Горещниците, така и за отделните дни, през които те се отбелязват. Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци, тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръб и светкавици. В Северна България 15-ти, 16-ти и 17-ти са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.

Освен това  през първия ден хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си. Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си. Това ставало след като в селото се палил „божи огън“, на който хората се молели да ги пази от болести и бедствия. След молитвата всеки от селото можел да си вземе от огъня.

На 17-ти юли освен краят на Горещниците се чества и деня на Света Марина. Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, покровителка на градушките и пазителка на змиите. На този ден Света Марина влизала в сънищата на тези, които вярват в нея, и им давала съвети как да решат проблемите си.

В някои части на страната хората определяли Илинден като край на Горещниците, тъй като легендата разказва, че Свети Илия убивал лами и змейове, като изпращал огнени стрели. Днес обаче се смята, че двата празника са отделно един от друг.

Още поверия за Горещниците:

• Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила.

• В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от това, което е то при Горещниците.

• През трите най-горещи дни в годината празнуват всички занаятчии, чиято работа е свързана с огън.

Преди години, когато хората зависили още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали,отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. По време на Горещниците не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината. В противен случай природата щяла да си отмъсти като изпепели земята. Ако някой посмеел да подхване нещо, то задължително се горяло.

Освен това  през първия ден хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си. Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си. Това ставало след като в селото се палил „божи огън“, на който хората се молели да ги пази от болести и бедствия. След молитвата всеки от селото можел да си вземе от огъня.

На 17-ти юли освен краят на Горещниците се чества и деня на Света Марина. Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, покровителка на градушките и пазителка на змиите. На този ден Света Марина влизала в сънищата на тези, които вярват в нея, и им давала съвети как да решат проблемите си.

В някои части на страната хората определяли Илинден като край на Горещниците, тъй като легендата разказва, че Свети Илия убивал лами и змейове, като изпращал огнени стрели. Днес обаче се смята, че двата празника са отделно един от друг.

Още поверия за Горещниците:

• Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила.
• В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от това, което е то при Горещниците.
• През трите най-горещи дни в годината празнуват всички занаятчии, чиято работа е свързана с огън.