Протестиращите все още не са постигнали исканията си за оставка на правителството и на главния прокурор, но в София извоюваха нещо непредвидено в протестните плакати - да върнат градския център на хората.

Докато Столична община продължава да прави сложни компютърни моделирания ще пропадне ли светът, ако част от центъра бъде затворена за автомобили, това на практика се случи. И то в мащаб, в който дори най-големите любители на пешеходството едва ли са очаквали, пише Светослав Спасов във вестник Сега.

Заради блокадите вече повече от месец пространството от Орлов мост през Софийския университет до президентството е свободно от моторни превозни средства, от изгорели газове, шум и клаксони. А гледката показа, че в тази си част градът никога не е бил по-приветлив. Видя се и че транспортът в столицата не бе парализиран и че животът не спря, а напротив - заприлича на най-добрите европейски примери. Част от шофьорите оставиха колите пред домовете си и започнаха да ползват метро. Ако кметът Йорданка Фандъкова спази обещанието си да пусне до края на август първите 8 станции от третия метродиаметър - от ж.к. "Хаджи Димитър" до "Красно село", броят на тези шофьори със сигурност още ще се увеличи. Други пък намериха нови маршрути, за да стигат до местата, закъдето ежедневно пътуват.

Днес по "Цар Освободител" не просто текат протестни шествия, а на воля играят деца - шанс, който в името на колите обикновено им е отнет, защото градинките, парковете и 2-3 пешеходни улици далеч не стигат за това. Жълтите павета не просто са най-голямата пешеходна зона на София в момента, но и единствената, в която пешеходците не се борят за място под слънцето с вмирисани на цигари и наргиле навеси и тенти.

А съвсем доскоро Столична община твърдеше, че идеята за затварянето на жълтите павета е ерес и че ако по бул. "Цар Освободител" пред Народното събрание не се движат коли, в София ще настъпи транспортен хаос. Както "Сега" писа, точно с такива мотиви Столичният общински съвет реши да не реализира проекта "Зелени улици" в обхвата, в който го предлагаха най-смелите му поддръжници.

Идеята за зелени улици се появи през юли и предвиждаше до 22 септември всеки петък, събота и неделя бул. "Цар Освободител" да се затваря за МПС в участъка между ул. "Г.С. Раковски" и бул. "Дондуков". Решено бе "Зелени улици" да започва в 18.30 ч. в петък и да приключва в 16 ч. в неделя. Мнозинството в столичния парламент, съставено от ГЕРБ, СДС, ВМРО и "Атака", отхвърли искането на представителя на "Спаси София" Борис Бонев към този участък да бъде прибавена и отсечката от Ректората до ул. "Г.С. Раковски". Бонев се мотивира, че ако частта пред Народното събрание и Военния клуб остане отворена за автомобили, целият трафик ще се излее по и без това свръхнатоварената ул. "Г.С. Раковски". По-рано от проекта бяха отписани и куп улици заради несъгласието на техните обитатели. Сега всички тези топографски уточнения изглеждат доста смешно, като се има предвид, че междувременно протестиращите превърнаха цялото пространство в пешеходна зона.

Но транспортен хаос не настъпи.

Може ли бул. "Цар Освободител" да продължи да бъде пешеходен, когато един ден оставките бъдат подадени и протестиращите сгънат палатките? Изминалите над 30 дни показаха, че това е възможно и даже наложително. Като за начало поне през лятото, когато хората са повече по улиците, а автомобилите са по-малко в цяла София. Аргументите за това се съдържат в изследванията на самата община.

Непрекъснатият транзитен трафик в центъра на София достига 42% от целия автомобилен поток, като той е особено голям в посока "запад-изток", показа неотдавна проучване на "Визия за София", организация под шапката на Столична община. Само около 20% от колите имат за крайна точка центъра или широкия център, докато останалите водачи минават през централната градска част, за да се прехвърлят от един квартал в друг. Сериозен дял в това транзитно натоварване все още заемат и товарните МПС. Препоръката на организацията бе повече от ясна и категорична - изнасяне на движението, особено на товарните автомобили, към периферията на града.

Изследването на "Визия за София" потъна без последствия. А в новите си проекти за центъра общината отново не предвижда изнасяне на автомобилния трафик. Това беше една от основните критики към проекта за преустройството на пространството около храм-паметника "Александър Невски" и парламента. Главният архитект Здравко Здравков се оправда, че това не може да се случи, докато не бъде изграден изцяло третият градски ринг, включващ бул. "Тодор Каблешков" и продължението му през "Хладилника" към Околовръстното шосе. С темповете, с които София отчуждава и строи, това може и да не случи през новото десетилетие.

Несъмнено София няма достатъчно подземни паркинги, рингове и достъпен градски транспорт, за да се отърве от визията си на голям паркинг за коли. Но наред с мащабните, дългогодишни проекти, столичната управа може да предложи малки стъпки за връщане на баланса между хора и автомобили. Може да звучи като парадокс, но точно протестите показаха, че това е възможно, а в Европа има достатъчно градове, от които да вземем добри практики. Разбира се, едни граждани се радват на сегашната обстановка, но много роптаят. Съпротива срещу ограниченията за автомобилите има навсякъде. С пасивното си, безидейно управление обаче Йорданка Фандъкова не прави нищо, за да убеди столичани в общата полза от постигането на баланс между хора и коли.