Част от черешовата реколта в Сливенско и тази година може да остане неприбрана заради ниските изкупни цени.

За това алармираха черешопроизводители от село Глушник. Според тях изкупната цена от 50 до 80 стотинки за килограм не покрива разходите за обработка и бране. Градушката е изиграла основната роля в ниските изкупни цени, твърдят те, предава БНР. 

На пазара в Сливен цените на черешите варират от 1.70 лв.  до 2.80 лв. за килограм, а в големите вериги хранителни магазини до 5 лева за килограм. Стоян Радев се срещна със стопаните от селото.

В село Глушник рано сутринта всички бързат към черешовите градини и лозята. Това е основният поминък тук. Черешовите масиви са по-малко от лозовите, а хората, които намирам в центъра на селото, казват, че или вече са ги продали, или предстои. Други пък се заканват, че може да ги нарежат за дърва за огрев, защото не си заслужава труда и разходите по отглеждането на насажденията.

"Как може - 50 стотинки ги купува, 30 стотинки на берача", възмущават се те.

Стойчо Стоев, собственик на над 60 декара черешов масив, разказа, че е внесъл фиданките от Италия и няма да си унищожи градината, но поиска Министерство на земеделието да съдейства за облекчения при изграждането на предпазни мрежи над  насажденията.

Кметът на селото Димитър Петков коментира, че държавата трябва да въведе регулиращ изкупните цени орган. Заради ниските изкупни цени и той вече се е разделил с черешовата си градина.

В съседното село Калояново, през което преминава подбалканския път София- Бургас, възрастна жена продаваше до пътя набрани сутринта череши. Тя обяви, че прекупвачите са се появили за няколко дни в селото и са си тръгнали.

Цената, на която възрастната жена продаваше черешите, е между 2 и 2,50 лв., но въпреки че клиенти не липсват и цената е добра, плодът е нетраен и за това стопаните предпочитат да ги дават на едро. 

Най-доволни от цената бяха две жени от Плевен, които на път за морето се възползваха от прясно набраните плодове.

Поредната черешова кампания е пред своя край, но поставя началото на много въпроси, на които ще трябва да се търси отговор до следващата пролет, за да има кой да отглежда плодовете