"По-добро от това, което сме сътворили към момента, няма как да се получи". Думите са на премиера Бойко Борисов, казва ги в нощта след втория тур на местните избори през 2015 година, когато ГЕРБ печели 22 от 28 областни центрове. Същата вечер тогавашният втори в ГЕРБ Цветан Цветанов гордо показва пред журналисти светлосиня карта с доминацията на ГЕРБ в България, напомняща на "червената", която Клара Маринова вееше след местния вот през 1995 г.

Сега ситуацията изглежда различна. Не само заради поредица скандали – от "Кумгейт" до "Апартаментгейт" и "изхабяването" на ГЕРБ във властта, за което говорят социолози, но и корупционният начин, по който се упражнява властта – за което социолозите избягват да говорят, вероятно от страх да не станат мишени на прокуратурата и проправителствени медии, пише Симона Костадинова в Mediapool.bg.

Изразявайки удовлетворението си от постигнатото през 2015 г., Борисов едва ли е предполагал, че това може да е последният път, когато може да се похвали с подобен резултат.

Без съмнение, ГЕРБ ще се задържи като водеща политическа сила и след предстоящите местни избори, но почвата под краката на управляващата партия ще се пропука – въпросът е дали загубите ще са по-поносими или пък ще имат потенциала да я разклатят и изкарат извън коловоза на властта.

Неофициалните обяснения за такъв развой са различни. Едни отдават това на факта, че партията се "изхабява" след 10 години във властта, други - на натрупалото се вътрешно напрежение, а трети - на отсъствието на Цветан Цветанов - определян доскоро като "мотор на предизборната машина на ГЕРБ".

За отслабване на позициите на ГЕРБ след местните избори се заговори много преди датата на вота да бъде насрочена, а поводът беше намерението на бившия омбудсман Мая Манолова да се кандидатира за кмет на София. Още тогава социологически проучвания прогнозираха, че за пръв път от 10 години ще се стигне до балотаж, а настоящия кмет Йорданка Фандъкова ще има равностоен противник. Това обаче сякаш допълнително амбицира трикратния кмет от ГЕРБ Йорданка Фандъкова да се бори за четвърти мандат. Като трети в надпреварата за София се очертава кандидатът на "Демократична България" Борислав Игнатов. А според социолози изходът от балотаж между Фандъкова и Манолова ще бъде решен именно от десните избиратели в София.

Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатов

Ако ГЕРБ загуби София, това ще е символно поражение за премиера Бойко Борисов, включително и поради факта, че след изгонването на Цветанов, сега той ще е еднолично отговорен за изборните резултати на партията си. Освен това именно кметският пост в София бе важен трамплин за политическия възход на самия Борисов през 2005 г.

Не само София обаче се очертава като проблемна за управляващата партия. По различни причини същото важи за Русе, Хасково, Ямбол, Пловдив и Велико Търново, които в момента се управляват от кметове на ГЕРБ.

Русенският бунт

Най-отчетливи са проблемите за ГЕРБ в Русе. Именно там имаше и вътрешнопартийни предизборни брожения.

Много преди началото на кампанията, местната структура на ГЕРБ с нарочна декларация поиска от лидера на партията Бойко Борисов да издигне за нов мандат настоящия кмет Пламен Стоилов. Бившият полицай обаче не получи благословия от ръководството, което вместо него предложи директорката на гимназията по облекло в града Диана Иванова. На предходните местни избори тя е била кандидат за общински съветник от "Български демократичен център" (бившата партия "Лидер" на енергийния бос Христо Ковачки). 

Стоилов беше сменен и като лидер на ГЕРБ-Русе. Това стана със съобщение на фейсбук страницата на местната организация, но членовете ѝ твърдяха, че не знаят нищо за рокадата. За общински ръководител бе утвърден Росен Даскалов, определен от 20 души от ГЕРБ-Русе като "напълно непознат като член и активист в общинската структура" и като човек, който "не се ползва и с подкрепата на местния актив". 

Пенчо Милков, Галин Григоров, Диана Иванова

Стоилов реши не се кандидатира за нов мандат от друга партия, но и Иванова не е фаворит за кметския пост. Като основни претенденти се спрягат Пенчо Милков (БСП и АБВ) и Галин Григоров (ВМРО).

Кашата в Пловдив

В Пловдив победата за ГЕРБ също не е сигурна, въпреки че партията реши да се откаже от настоящия кмет Иван Тотев и издигна областния управител Здравко Димитров, който отдавна е приближен до премиера и го следва неотлъчно при обиколките му из областта.

Двата кметски мандата на Тотев бяха съпътствани от сътресения и скандали, допълнително усложнявани и раздухвани от вътрешнопартийната му конкуренция с Димитров. Макар да се се оттегли, по неофициална информация именно Тотев е редил листата за общински съветници за предстоящите избори.

Не само вътрешните противоречия са предпоставка за евентуална загуба на ГЕРБ в Пловдив.

През 2015 г. партията на Борисов трудно задържа кметския пост - Тотев успя да спечели на балотажа едва с 1500 гласа срещу кандидата на ВМРО Славчо Атанасов, който и сега е кандидат за поста. 

Дни преди началото на предизборната кампания двамата претенденти влязоха в задочен спор за това чие социологическо проучване за изхода от местния вот е по-достоверно.  Едното бе на "Галъп" и сочеше победа за кандидата на ВМРО и НФСБ, а другото – на "Алфа рисърч", даваше преднина на Здравко Димитров.

Славчо Атанасов, Здравко Димитров

След началото на кампанията обаче са правени нови проучвания, според които Славчо Атанасов губи първоначалната си преднина, разказаха пред Mediapool източници от двата щаба.

Още преди старта на кампанията плъзна слух, че ГЕРБ ще отстъпи Пловдив на коалиционния си партньор във властта в замяна на подкрепа в София на втори тур. Според политолози, наблюдаващи кампанията в града обаче, това не е вярно и поведението на ГЕРБ показва, че там има сериозно притеснение от евентуална загуба в Пловдив.

Другите кандидати за кмет на Пловдив са Дани Каназирева (Съюз за Пловдив), Атанас Костов (Демократична България), Милен Иванов (ДПС), Николай Радев (БСП), Илия Зюмбилев (БЗНС), Любомира Ганчева (АБВ), Димитър Спилков (Християнреформаторска партия),Георги Кръстев Гюлеметов (Възраждане), Георги Колев (Земеделски съюз "Ал. Стамболийски"),Никола Цветков (Воля), Мехмед Дерменджи (Обединена социалдемокрация).

Ще бъде ли спънка "дрийм тиймът" за ГЕРБ в Хасково

Хасково е друг областен град, който ГЕРБ може да загуби. В момента кмет е Добри Беливанов, от когото партията на Борисов свали доверието си след скандала "Кумгейт" и с когото е в конфликт покрай "дрийм тима" на бившия депутат от управляващата партия Делян Добрев.

Съвсем очаквано сега ГЕРБ заложи на друг кандидат - настоящия областен управител Станислав Дечев. 

Добри Беливанов, Станислав Дечев

Беливанов обаче също се кандидатира за нов мандат. Той е издигнат от "Съюз на свободните демократи", но няма листа с кандидати за общински съветници.

Кандидатите за кмет на града са общо 10. Освен Беливанов и Дечев, за поста се борят още: Веселин Белевски (Глас Народен), Ростислава Захариева Жекова (ВМРО), Добрин Башайков (Партия на зелените), Веселин Илчев (Християндемократическа партия на България), Румен Райчев (ДОСТ), Коста Стоев (БСП), Христо Сариев (Движение ЗАЕДНО за промяна) и Драгомир Андонов (Демократична България).

Доскорошната крепост на Цветанов

Първите социологически проучвания сочат сериозна подкрепа за кандидата на ГЕРБ във Велико Търново, но не и за победа от първи тур на досегашния кмет Даниел Панов, който се кандидатира за нов мандат. Доскоро Панов бе сочен като изключително близък до бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов.

От 2010 г., когато за пръв път влезе в Народното събрание, Цветанов винаги е бил избран от Велико Търново. След като тази година той напусна парламента и ръководните постове в ГЕРБ заради скандала с апартамента му, се очакваше с интерес какво ще е поведението на местната структура. Поне на пръв поглед, с издигането на Панов напрежението бе туширано.

Срещу Панов се изправя кандидатът на БСП Весела Лечева, която е почетен гражданин на града и обещава да направи Велико Търново "отново ВЕЛИКО" – препратка към предизборния лозунг на Доналд Тръмп от 2017 година "Да направим Америка отново велика".

Даниел Панов, Весела Лечева, Милен Михов

Кандидатът на ВМРО е настоящият депутат Милен Михов. Интересен е и издигнатият от "Демократична България" юрист Калоян Янков, който за пръв път се включва в кметската надпревара. Преди години той осъди ПИБ, защото от сметка в банката са били източени от 1 млн. лева, а ПИБ не е искала да ги възстанови.

Ямбол и БСП

В Ямбол през 2015 г. кандидатът на ГЕРБ Георги Славов печели с 54.84% от гласовете, а далеч зад него остана издигната от БСП Мариета Сивкова - с едва 18.94%. На всички избори оттогава досега обаче в областта печелят социалистите.

Друг фактор, който играе срещу ГЕРБ е, срещу досегашния кмет на града Славов бяха образувани няколко дела за злоупотреби, което накара управляващата партия да свали доверието си от него. Сега кандидат-кмет на ГЕРБ е областният управител Димитър Иванов.

Георги Славов, Димитър Иванов, Катя Георгиева

Славов обаче също не се отказва и се включи в кметската надпревара, но като издигнат от инициативен комитет, след като вече изкара три мандата, спечелени с подкрепата на ГЕРБ.

Социалистите също смениха кандидатурата и сега издигат общинския си лидер Катя Георгиева. Останалите кандидати са бизнесменът Валентин Ревански (Пряка демокрация), директорът на езиковата гимназия в града Йордан Милков (АБВ), лидерът на СДС в Ямбол Павел Додов, Кръстьо Петров (Атака), Иван Кърцъков (НФСБ) и Драгомир Димов (БЗНС).

Двете "нови победи"

Изглежда ГЕРБ няма да направи особен пробив и в градовете, които не спечели на последните избори. Вероятно партията на Борисов ще си пришие победата в Монтана. Кандидатът там е Златко Живков от СДС - най-дълго управлявалият кмет на областен град след промените през 1989 г. Той е кмет на Монтана от 1999 г. и е почти сигурно, че ще спечели нов мандат. Нереално е обаче да се каже, че тази победа ще се дължи на ГЕРБ.

Ситуацията с Кюстендил също е по-особена. Петър Паунов е кмет на града от 2007 година и винаги е бил подкрепян от широки коалиции. През 2015 г. е преизбран за кмет на община Кюстендил за трети пореден път като кандидат на коалиция "Кюстендил", в която влизат ГЕРБ, ДСБ, СДС, и "Атака". Сега е кандидат на коалиция със същото име, но е нея влизат ГЕРБ, СДС, ВМРО, ДБГ, ЗНС, Обединени земеделци. Неговата победа обаче също трудно би могла да бъде представена като такава за партията на премиера.

Почти невъзможни нови завоевания

Преди 4 години ГЕРБ загуби и в Плевен и Добрич. За същите тези два града след евроизборите през май премиерът Борисов се закани, че ще чисти структурите на ГЕРБ там "до корен", след като БСП победи. Особени публични сътресения обаче нямаше.

В Плевен на последните избори ГЕРБ загуби с по-малко от 3000 гласа от настоящия кмет Георг Спартански, който беше издигнат от тогавашния партньор във властта – Реформаторския блок. Сега Спартански отново е кандидат и е издигнат от инициативен комитет, а ГЕРБ залага на областния управител Мирослав Петров. Социологически проучвания засега показват, че макар и с малко, подкрепата за Спартански е по-голяма и е възможно той да спечели втори мандат.

Същата е ситуацията и в Добрич, където Йордан Йорданов (РБ) получи 50.61% от гласовете през 2015 година. Сега отново се кандидатира, но този път е издигнат от местна коалиция с ДБГ, НДСВ, ССД и Глас народен. Засега прогнозите са той да спечели втори мандат.

Другият областен град, в който ГЕРБ няма шанс и на тези избори е Кърджали, който по традиция се управлява от ДПС. Бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов намекна, че този път партията на Борисов няма да се бори да е алтернатива в смесените райони. "Политическото решение, което се взема от Изпълнителната комисия, е не навсякъде и не на всяка цена в тези места ГЕРБ да има представителство. Това води до леко отдръпване и демотивиране на достойните мюсюлмани и българо-мохамедани, които припознаха ГЕРБ като единствената алтернатива. ГЕРБ ще направи отстъпление от смесените региони", каза той през септември. 

През 2015 година в Пазарджик пък ГЕРБ загуби от Тодор Попов, които е кмет на града от 2007 година. Очаквано сега се е кандидатирал за нов мандат, но от местна коалиция "Новото време", съставена от малки формации. Досега Попов се включваше в изборите като като независим кандидат.